- Кво искаш?
- Искам желязо.
Татуираният мъж отиваше към свършване, главата на жената се движеше бясно нагоре-надолу, направлявана от силната му ръка, докато тя се давеше и едва се сдържаше да не се разреве.
- Желязо, a? - ухили се рижавият. – Ш‘ти дам аз на теб едно желязо. Я ела, малката, да ме хванеш за желязото...
Кейт се усмихна любезно.
- Искам пистолет, тъпо шотландско говедо!
- Ааа! - изстена татуираният.
- Квооо? Чу ли я кви ги дрънка, Колин?
- Ааах! Ооо! - Колин държеше момичето за косата и движеше главата ѝ като марионетка. - Не ме разсейвай, Ред!
- Пищов, а? Т’ва ли искаш, курво?
Кейт не отговори.
- Коя си ти, ма, да не си ченге? Къде ти е жицата?
- Нямам жица.
- Я покажи!
Кейт го погледна в очите; мъжът не мигна.
- Върви на майната си!
Тя изчака още секунда-две, приковала очи в неговите, после бавно свали якето си и го хвърли на земята, без да изпуска погледа му.
С едно рязко движение свали пуловера си през глава и косата ѝ изпука от статичното електричество. Пресегна се назад с ръка и смъкна ципа на полата, която се свлече на пода. Измъкна краката си и направи крачка напред с ръце на хълбоците.
- Американка ли си? - попита той.
Останала по ботуши и бельо, Кейт не отговори.
- Всичко. - Той пошава с пръсти към нея. - Свали и останалото.
- Ходи се шибай.
- За кво ти е пистолет, малката?
В този момент Кейт искаше само едно: да си облече дрехите и да се махне от там, но с усилие на волята си наложи да запази самообладание и да остане на място; с всяка изминала секунда унижението ѝ преминаваше в победа.
- Колин? Кво имаме кат’за нея?
Колин закопча ципа на черните си джинси и се надигна от канапето; беше гол от кръста нагоре, белезникавият му торс беше покрит с неразгадаема плетеница от избледнели татуировки. Той се наведе над огледалната маса и шмръкна една линия бял прах. После се изправи, прекоси стаята, отвори едно чекмедже и надникна вътре.
- Берета - каза той.
- Уха! - Ред се усмихна. - Хубав патлак. Намерих го миналата седмица на улицата.
Кейт не желаеше да слуша повече тъпотиите му и грубо го прекъсна:
- Дай да го видя.
С едно плавно движение Колин изкара пълнителя от беретата и подхвърли лъскавото парче стомана към Кейт в другия край на стаята - ловък петметров пас, който тя улови във въздуха без усилие. Без да бърза, заоглежда оръжието - колкото да се убеди, че е в изправност, толкова и да покаже на тия дебили, че не могат да се бъзикат безнаказано с нея. „Берета 92FS“ беше най-масовият пистолет в света, „Тойота Корола“ сред огнестрелните оръжия. Този изглеждаше в добро състояние.
- Две хиляди - каза тя.
Не попита Ред за цената, не желаеше да му даде инициативата в преговорите. Окончателната сума подлежеше на договаряне и нямаше да има нищо общо с някаква обективно определена стойност на стоката. Можеше да е петдесет евро, можеше да е двайсет хиляди - толкова, колкото Ред бе в състояние да измъкне от нея, или толкова, за колкото Кейт успееше да го уговори.
- Я се разкарай! Цената е десет.
Тя се наведе и вдигна полата си от пода. Закопча ципа.
- Осем - каза той и от този момент тя вече знаеше, че ще спечели.
- Две и петстотин. - Кейт извади косата си над яката на пуловера.
- Изчезвай от тука, тъпа кучко!
Тя вече си обличаше якето.
- Пет и нито цент по-малко.
- Три.
- Да го духаш!
Тя вдигна рамене и се извърна да си ходи.
- Четири!
- Три и петстотин. - Тя се усмихна. - Ако щеш.
Ред се опита да я изпепели с поглед, но знаеше, че усилията му са напразни.
- Три и петстотин - повтори той. - Плюс една свирка. Кейт се изсмя против волята си - ситуацията беше абсурдна.
- Направи си я сам - отвърна тя.
Рижият се ухили широко.
- Т’ва - каза той - със сигурност няма да стане.
Кейт много държеше да отидат в Природонаучния музей, който се намираше до един от кейовете на пристанището. След това на обяд, после на сергиите пред някаква църква, където тя дълго се пазари и накрая купи един ръчно рисуван фаянсов поднос и комплект сребърни прибори за хранене. И накрая предложи да седнат някъде на кафе със сладкиши за децата.