Тя погледна отново екрана на телефона си - странните комбинации от букви и цифри на снимката...
Посегна към клавиша за първата цифра - осем, върхът на пръста ѝ сочеше звездичката над цифрата, докато... мозъкът ѝ мислеше трескаво. Този компютър...
Сети се за Джулия. За деня, когато Джулия се бе появила неочаквано в апартамента ѝ с обяснението за прекъсната интернет връзка и я бе помолила да провери пощата си. Бе седнала на същия този стол, на същия този компютър, ръцете ѝ бяха шарили по клавиатурата.
Изведнъж всичко ѝ се изясни: Джулия не бе проверявала пощата си. Инсталирала ѝ бе шпионска програма, която да регистрира всеки сайт, който посещаваше, всеки клавиш, който натискаше, да препраща незабелязано цялата ѝ входяща и изходяща поща до компютъра на семейство Маклийн, да им показва всичко, което тя вижда на екрана, за да им откраднат номерата и паролите на банковите сметки, да следят движението на сумите по тях, резервациите им за хотели и полети.
Бил и Джулия бяха наблюдавали всички операции на компютъра им, но пътуването за Амстердам не беше организирано от този компютър.
Разбира се! Семейство Маклийн не знаеха къде отиват, нито за колко време; Декстър бе направил хотелските резервации от тайнствения си офис и от недостъпния компютър в него. Тоест ФБР не знаеше дали Кейт и Декстър Мур не са замислили бягство. Дали не са вече на път за остров Ман или за Хамбург, или Стокхолм. Решени да прекарат остатъка от живота си в укриване, в местене от град на град, в пътуване с фалшиви паспорти и сакове, пълни с банкноти.
Затова от ФБР бяха тръгнали по петите им, за да са сигурни, че заподозреният няма да се измъкне.
Кейт дръпна ръцете си от издайническата клавиатура.
- Ало, Клеър? Тук е Кейт, Кейт Мур.
- Кейт? Как си?
- Добре, благодаря. - Кейт забеляза познато лице, което в този момент минаваше край телефонната ѝ кабина в пощата. - Клеър, искам да те помоля за една необичайна услуга.
- Дадено, миличка. Каквото кажеш.
- Може ли да се отбия у вас и да ползвам за малко компютъра ти?
Кабинетът на Клеър се помещаваше зад стълбището за горния етаж и гледаше през малко прозорче към алеята за коли. Беше, общо взето, най-непривлекателният кът в голямата им буржоазна къща. Кейт проследи с поглед някаква кола, която минаваше по улицата, и се зачуди дали Бил и Джулия не я бяха проследили и до тук.
Започна с най-големите банки - онези, чиито имена се четяха по стени и билбордове навсякъде из страната, грееха нощем от покривите на сградите и се вееха от знамена по стадионите.
Върху листчето на Декстър имаше два номера на банкови сметки. Към първия имаше потребителско име и парола, както и друга информация; към втория нямаше нищо. Кейт не смееше дори да се пробва с него, просто нямаше шанс.
Но с първия имаше. Всичко стана учудващо лесно: десет минути след като се бе логнала в петата поред банка, първият номер се оказа валиден.
Тя си пое дъх и натрака паролата - също валидна.
След това трябваше да избере едно от трийсетина възможни изображения, което да съответства на думата „куче“, записана на хартийката; после да попълни липсващите букви в една дълга дума, за да се получи точно определено значение. Когато всичко беше изпълнено, на екрана се появи диалогов прозорец:
Обработваме данните по сметката Ви.
Един момент, моля.
Обработваме данните по сметката Ви.
Единм....
Екранът стана черен.
Кейт замръзна на мястото си, изпаднала в паника. Огледа се уплашено наоколо, като се питаше какво ли...
Екранът отново светна и се появи кратка информация по сметката, само най-основното, което Кейт жадно попи с очи.
Титуляр на сметката: „Люкс Трейд „Лmd.
Адрес: Рю деПен 141, Бигонвил, Люксембург
На страницата нямаше никакви цифри, обозначаващи суми или движения по сметката - само тази начал на информация, която не значеше нищо и не доказваше нищо. Кейт усети как я обзема отчаяние.
И тогава забеляза раздела „Активи“, грабна мишката, премести курсора и кликна, после в течение на няколко безкрайни мъчителни милисекунди не се случи нищо, след което екранът отново стана черен, преди да светне и по средата да се изпишат два кратки реда:
Наличност по спестовната сметка:
409 018,00 EUR
Това си беше една порядъчно голяма, при това неочаквана сума. Но твърде далеч от 50 милиона евро. Кейт въздъхна дълбоко от облекчение. Декстър не беше откраднал 50 милиона евро.