Тя гледаше замислено екрана, главата ѝ бучеше, мозъкът ѝ работеше трескаво... Какво ли можеше да означава това? Тази огромна разлика между четиристотин хиляди и петдесет милиона?
И в този момент забеляза раздела „Други сметки“.
Кейт препускаше през Люксембург със спортната кола на съпруга на Клеър в посока запад-северозапад. Постепенно магистралата отстъпи място на двулентови шосета с кръгови кръстовища и разклони; тя ускоряваше и забавяше, изчакваше и задминаваше. По радиото нямаше нищо интересно, нито музика, нито френска култура; унесена в собствените си мисли, Кейт се чувстваше като в лабиринт, където всеки път беше без изход.
Тя бе останала неподвижна цяла минута, вперила очи в екрана на компютъра, зяпнала от изумление.
Наличност по текущата сметка:
25 000 000,00 EUR
След това бе излязла от сайта на банката и бе изчистила историята на браузера, като за по-сигурно бе рестартирала компютъра, за да заличи всякакви следи от търсенето си, докато обмисляше следващите си стъпки.
После бе влязла в кухнята и с насилена усмивка бе помолила Клеър за нейно голямо учудване да ѝ заеме беемвето на Себастиан.
- Моята кола издава някакви странни звуци - бе ѝ казала тя. - А времето навън е ужасно. Не бих желала да ме остави на пътя в ден като този. Още утре ще я закарам на сервиз.
Пътят слизаше към долината на река Петрюс, която разделяше страната надве. На отсрещния бряг се нижеха по- полегати и заоблени склонове, водещи към ниски плата, прорязани с дерета.
Имаше голяма разлика между петдесет милиона евро, колкото от ФБР мислеха, че Декстър е откраднал, и двайсет и петте милиона, които Кейт бе открила в сметката му. Точно две към едно. Но все пак разликата беше количествена, а не качествена. И едната, и другата сума бяха огромни. Непосилни за човек на заплата.
Кейт караше през гора - от двете ѝ страни се издигаха дървета със стройни бели стволове. Постепенно дърветата станаха още по-бели, но не заради цвета на кората, а от скреж; температурата беше малко под нулата и утринната мъгла бе замръзнала по стволовете и клоните, по пътните знаци и електрическите стълбове - ефирни ледени кристалчета, ослепително бели, сякаш дошли от някакъв приказен, неземен свят.
Трябваше да има причина. Декстър беше добър човек. Ако бе извършил нещо лошо, едва ли беше без легитимно основание.
В края на краищата самата тя бе извършила най-лошото, което човек можеше да си представи. Но си оставаше добър човек, нали?
Половината от петдесет милиона...
Колата се стрелкаше през характерната пустош на нивите през зимата - черни и равни в празнотата си, сред които дори най-ниската барака стърчеше внушително. Хамбари, силози и едноетажни каменни къщички се нижеха покрай платното, което следваше трасето на средновековна пътека, разширена през Ренесанса в коларски път, впоследствие отново разширяван и през двайсети век павиран за автомобилен трафик, а отскоро и асфалтиран. През каква ли част от многовековната си история - не повече от 5 процента - бе изпълнявал сегашната си функция на... хм, второстепенно шосе?
А къде беше останалата половина? Сигурно в онази, Другата сметка, на която Декстър си бе записал единствено номера без всякаква допълнителна информация, потребителско име и парола. Защо му бе нужно да съхранява подробности само за едната сметка? За половината от парите?
Колата боботеше напевно по леко напукания асфалт на пътя.
Защото имаше съдружник. Може би онази Марлена? Или Нико? Или и двамата?
Кейт не ползваше джипиеса на Себастиан. Какъв смисъл имаше да кара чужда кола, ако можеха да възстановят маршрута ѝ по записа от устройството? Затова си бе взела карта, която поглеждаше редовно по виещите се пътища, които сменяха номерата си на всеки няколко километра, като се сливаха, разделяха и връщаха в изходна гочка.
Накрая се озова в Бигонвил, на Рю де Пен - уличка, покрай която би могла да мине десет пъти, без да я забележи, ако не я търсеше специално. Без хоризонтална маркировка, с два реда иглолистни дървета. Улицата на боровете, наистина.
Кейт вече беше сигурна -99 процента, ако не и 100,- че Декстър наистина е присвоил десетки милиони евро. И че с тези пари сега тя плащаше наема на апартамента, покупките си, играчките на децата, горивото на колата; вчера бе си- пала дизел за шейсет и три евро - почти сто долара. Само за да долее резервоара на едно ауди втора ръка.
Втора ръка. Ето къде две взаимноизключващи се реалности се сблъскваха със страшна сила: какъв човек си купуваше кола на старо, ако имаше двайсет и пет милиона евро в банката?