От задната седалка се чу тих шум и после мъжки глас, нисък и дрезгав.
- На следващата свий вдясно - каза гласът.
Кейт прехвърли наум възможностите, които имаше: да удари рязко спирачки, да отвори вратата и да побегне по улицата, викайки полиция.
Да остане на място, докато не чуе някакво обяснение. Или да посегне кьм чантичката си на съседната седалка, Да измъкне беретата, да се извърне назад и да забие няколко куршума в агента на ФБР.
Или просто да го изслуша.
- Къде отиваме?
Бил не отговори; седнал по средата на задната седалка, той не изпускаше погледа ѝ в огледалото за обратно виждане.
Кейт зави вдясно, следвайки дадените инструкции, после още веднъж вдясно и се вля в гигантското кръгово кръстовище, по средата на което се издигаше онази метална скулптура - някой ѝ беше казал, че била по проект на Ричард Сера, но това име не ѝ говореше нищо. Тя спря колата, където ѝ каза Бил - на няколкостотин метра след кръстовището, до един парк по склона на хълма, в който се виждаха пейки и осветителни стълбове, и някакъв старец, разхождащ куче.
- Да слезем.
Бил я поведе към близката пейка. Бяха на открито обществено място, едва ли я застрашаваше нещо. И сигурно по тази причина, помисли си тя, Бил бе избрал да дойдат тук.
Той седна на пейката. Кейт си помисли дали да не се насочи към друга пейка, случайно избрана. Но и тази беше случайно избрана. Или не? Все по-трудно ѝ ставаше да разграничава собствените си решения от чуждите, от онези, които ѝ бяха налагани от други хора, уж за нейно добро.
По шосето минаха две коли плътно една зад друга. Едната ѝ заприлича на колата на Амбър. Целият град минаваше по тази улица, покрай този парк.
- Някой може да си помисли, че се сваляме - каза Кейт, като седна до Бил на студените дъски.
- Това би било за предпочитане пред истината.
По пътя се зададе позната кола. Кейт се стегна, сети се за пистолета в чантата. Джулия слезе от колата, дойде до пейката и седна от другата страна на Бил.
- Здрасти, Кейт. - Каза го с вялата полуусмивка, с която хората се поздравяват на погребение.
Кейт не отговори.
- Мислиш ли, че някакво джудже като Кайл Финли може да влиза в общи архиви на ФБР и Интерпол - попита Бил, - без някой да забележи и да сигнализира на агентите?
Кейт изгледа Бил, после Джулия, отново Бил. В този момент си каза, че може да извлече информация от тази среща, без да дава нищо в замяна.
- Какво искаш да кажеш?
- Слушай - каза Бил, - няма лесен начин да те подготвя за това.
В отговор тя само се изсмя.
- Явно вече си подготвена. И така, Кейт, съпругът ти е крадец.
Ако Кейт се изненада от нещо, бе, че чу това твърдение, изречено така открито, и то не от друг, а от самите разследващи. Моментът беше особен - на яснота, на убеденост. Ако не друго, Кейт можеше поне да бъде сигурна, че човекът срещу нея си вярва на приказките.
- Кажи ми какво си мислите, че знаете.
- Доколкото мога да преценя, той е извършил първото си престъпление миналото лято, докато още сте живеели във Вашингтон. Откраднал е един милион долара, като е прихванал електронна транзакция.
Кейт не отговори.
- Оставените електронни следи - продължи Бил - са направили възможно откраднатите пари да бъдат проследени до Андора. Но самата кражба е извършена от компютър в Щатите. Ето защо ние започнахме да анализираме профилите на американски граждани, пристигащи на летището в Барселона, което се намира най-близо до Андора, понеже Андора няма.
- Какво няма? - попита Кейт, колкото да печели време, докато си припомняше фактите около внезапно възникналото пътуване на Декстър до Барселона през миналото лято.
- Летище - отвърна Бил. - Андора няма летище. И така, четири дни след като сумата е била отклонена, в Барселона пристигнал един от водещите експерти по сигурност на електронните транзакции.
Кейт слушаше, кръстосала ръце на гърдите си.
- От летището на Барселона той наел кола за тричасово пътуване, като се върнал на следващия ден. Колата била доста луксозна. И знаеш ли къде е ходил?
Кейт погледна към Джулия, която я наблюдаваше внимателно.
- Човекът отива с луксозната си наета кола до Андора за един ден, от там се връща на летището и право в Щатите. След което си купува билети за Франкфурт. Четири билета: за двама възрастни и две деца. Обявява къщата си за даване под наем. Продава колата си. А жена му? Тя напуска работа.