Кейт погледна Бил в очите и видя, че той знае коя е, къде е работила. Какво е вършила. Погледна Джулия. Тя също знаеше.
- Как ти звучи тази история? - попита Бил.
Кейт извърна глава и проследи с поглед три коли, които се спускаха по склона. Движението се беше увеличило.
- На мен ми звучи като история за престъпник, бягащ от правосъдието - отвърна той на собствения си въпрос. - Ние вече бяхме съставили екип да разследва кражбата на единия милион, но се свързахме и с Интерпол, за да организираме съвместна операция, да можем да проследим заподозрения в Европа, с пълна юрисдикция и достъп до базите данни и...
- Защо?
- Защо какво?
- Защо сте го следили? Казваш, че бил откраднал един милион долара. Един милион долара се крадат всеки ден. Защо ви е било нужно да го следите в чужбина?
- Защото не разбирахме как го е направил.
Кейт имаше усещането, че нещо ѝ убягва. Поклати глава.
Джулия се намеси:
- И понеже не разбирахме как го е направил, нямахме представа по какъв начин може да му се попречи да го направи отново. Да открадне каквато сума си поиска, когато си поиска, от всеки паричен превод, който се прави в който и да било момент някъде по света.
Да, това със сигурност си струваше една малка секретна операцийка.
- Както и стана. - Джулия се надвеси напред. - През ноември, в Деня на благодарността, ако трябва да бъдем точни. Спомняш ли си Деня на благодарността, Кейт?
Кейт гледаше злобно жената срещу себе си. Тази мръсна интригантка.
- Хващам се на бас, че си била бясна. Съпругът ти да отпътува внезапно нанякъде, „по работа“. - Тя направи кавички с пръсти във въздуха. - И какво, сам ли ти каза, че ще бъде?
Кейт нямаше намерение да издава нищо. Потърка дланите си, за да ги стопли. Изведнъж беше застудяло.
- Е? - Джулия вдигна рамене, бръкна в чантата си и извади голям жълт плик. - Бил е в Цюрих - каза тя, като го подаде на Кейт. - С друга жена.
Кейт пое плика от ръката ѝ - вътре имаше снимки с размер на пощенска картичка, с ръчно написани анотации на гърба: имена, места, дати. Декстър, седнал с някакви съмнителни типове в кафене в Сараево; Декстър в банки в Андора и Цюрих; Декстър в компанията на ослепително красива жена в нощен бар в Лондон. Кейт обърна снимката. На гърба имаше написана дата и име: Марлена.
- Коя е тази? - попита тя, като се насилваше да запази присъствие на духа, да не рухне окончателно тук, пред очите им. Не беше очаквала въпросната Марлена да е супермодел. - И какво доказва това?
- Всяка от тези снимки доказва нещо различно. Всички заедно водят към истината.
Кейт не можеше да откъсна очи от снимката, правена в Цюрих, с дата от миналото лято, на която Декстър, облегнат на стъклената витрина в бижутериен магазин, гледа усмихнато същата тази Марлена, красавицата. Следваха още снимки на Декстър с Марлена в Цюрих: как влизаха и излизаха от фоайето на някакъв хотел, от асансьора, как се хранеха в ресторанта на хотела - закусваха. После в Лондон, в Друг ресторант, на стълбите пред една кокетна къщичка.
Кейт поклати глава.
- С фотошоп може всичко. - Тя сама не бе очаквала от себе си такъв пристъп на ревност, на страх. - С приличен принтер може да се изфабрикуват всякакви улики.
Телефонът ѝ звънеше. Клеър. Тя натисна бутона за отказ на повикването.
- Можеш да ги задържиш - каза Джулия, без да обръща внимание на възраженията ѝ. - Съпостави ги с календара си. С мейлите, телефонните разпечатки, с каквото искаш. Ще откриеш, че Декстър винаги е бил там, където ти е казал, че ще бъде. Като е откривал една след друга банкови сметки - анонимни, само с номера - из цяла Европа. И навсякъде е бил в компанията на тази жена.
- Може всичко това да е ваша инсценировка пост фактум - каза Кейт.
Но ѝ беше нужно огромно усилие, за да отхвърли мисълта, че Декстър води паралелен живот като престъпник, че има любовница, която живее в Цюрих или Лондон. Но колкото и да се съпротивяваше, изводът се натрапваше от само себе си.
- И докато е бил в Цюрих - продължи Джулия, - го е направил отново. Само че този път е откраднал двайсет и пет милиона евро.
По лицето на Бил пробяга гримаса, челото му се набър- чи, очите му се присвиха.
- Колко? - попита Кейт, като си напомни, че трябва да се преструва на шокирана, и се насили да си придаде изненадан вид.
- Двайсет и пет милиона - повтори Джулия.
- Това са много пари - каза Кейт. Макар и не толкова много, колкото Кайл ѝ бе казал, че са откраднати. - И от кого ги е откраднал?