- От един сърбин, търговец на оръжие.
Кейт погледна снимката, която още стискаше в ръката си. Красивата Марлена. Плюс двайсет и пет милиона евро. Трудно можеше да се конкурира с такава комбинация.
Насили се да не мисли за това.
- Кои сте вие? - попита тя.
- Знаеш кои сме.
- ФБР, в сътрудничество с Интерпол.
Джулия кимна.
- Вие работите в специализирано звено за борба с киберпрестъпността. Дошли сте чак до Люксембург да следите съпруга ми по подозрения, че е присвоил двайсет и пет милиона евро през ноември, плюс милион долара миналото лято.
- Точно така.
- И за вас е важно да го хванете, понеже нямате никаква представа как иначе можете да го спрете.
- Да.
- Защо ми казвате всичко това?
И двамата мълчаха, очаквайки Кейт сама да стигне до заключението. Тя погледна ту единия, ту другия и изведнъж разбра, че се е оказала права. Знаеше какво се опитват да направят.
Телефонът ѝ отново зазвъня. Пак беше Клеър. Можеше да е нещо важно. Кое не е важно?
- Здрасти.
- Кейт? Всичко наред ли е?
- Ъъъ... - Що за въпрос?! -Ммм...
- Само твоите деца чакат. Всички други си тръгнаха.
По дяволите! Кейт погледна часовника си - беше закъсняла с петнайсет минути.
- Съжалявам - каза тя и скочи от пейката. Сега чак разбра защо по улицата имаше толкова много коли: защото майките вземаха децата си от училище. - Благодаря ти, че ми звънна, Клеър. Идвам след пет минути.
Кейт пъхна телефона в джоба си.
- Трябва да си прибера децата.
Джулия кимна, сякаш ѝ даваше разрешение, и това я вбеси повече от всичко друго. Тя се извърна и закрачи към колата си, към срещата с децата, докато мозъкът ѝ работеше трескаво. В главата ѝ вече се оформяше нов план.
27
Кейт се събуди в два през нощта. Няколко минути се мъчи отново да заспи, но си каза, че няма да успее, а и не искаше. Слезе на долния етаж по халат и чехли; апартаментът беше студен, притихнал и пълен с тайни, не приличаше на дом. Погледна през прозореца към тъмната бездна на дълбокото дефиле, към уличните лампи, към колите, които се движеха твърде бързо по заледените стръмни улици.
Включи компютъра и започна отново да отваря файлове. Същите, които бе отваряла и преди, миналата седмица. Влезе в страницата с банковите им сметки. Предишния път не бе открила нищо, нищо не откри и сега. Но какво друго можеше да върши една обзета от съмнения жена, когато съпругът, в когото е загубила доверие, спи?
В четири сутринта угаси компютъра. Взе един дебел маркер и с едри, лесни за четене букви написа кратка бележка, която занесе на горния етаж. Надникна при момчетата, както правеше винаги, когато минаваше нощем покрай стаята им. Погледа ги как спят, разнежена от невинността им.
После се върна в спалнята, запали една лампа за четене и застана до леглото. Декстър дишаше равномерно с полуотворена уста, потънал в дълбок сън.
Тя го побутна.
Той премигна, вперил объркан поглед в листа, който Кейт държеше пред лицето му.
Тихо. Слез долу, облечи си палто, чакам те на балкона.
Десет часа по-късно Кейт се изкачи по стъпалата към застланото с плочи фоайе и вдигна три пръста пред лицето на оберкелнера.
- Trois, s’il vous plait.
- Je vous еп prie - каза мъжът, протегна ръка напред и я поведе през сумрачния бар към по-осветения заден салон.
В този ресторант Кейт и Декстър бяха вечеряли след подписването на наемния договор за апартамента им. Малко семейно празненство, докато момчетата спяха под наблюдението на хотелската детегледачка.
Нима всичко това се бе случило преди по-малко от половин година?! Тогава времето беше топло. От двете страни на павираната уличка бяха изнесени маси, кичесто дърво хвърляше сянка, от билото на хълма се разкриваше величествена гледка. Кейт и Декстър бяха на маса с колосана бяла покривка, вечерният здрач се сгъстяваше, наоколо се настаняваха делово облечени млади хора.
След вечеря Декстър я хвана за ръката и погъделичка с пръст дланта ѝ. Кейт се облегна на него, наслаждавайки се на интимния миг.
Тогава в Северна Европа беше лято. Тя не можеше да предположи как ще изглежда това място в дълбоката зима.
Сега Кейт седеше до прозореца и ту поглеждаше навън, където прехвърчаше сняг, ту към изискания салон със строги тапети, аплици с абажурчета и тежки мебели в тъмни тонове. Постави чантата на стола до себе си, усещайки тежестта на беретата.
Сервитьорката донесе менютата и ги сложи на масата.