- Знам, че не си консултант по сигурността.
Декстър я гледаше, предъвквайки бавно странния специалитет.
- Не съм убеден, че разбирам накъде биеш.
- Знам за тайната банкова сметка.
Той спря да дъвче за миг, после продължи някак замислено.
Кейт не каза нищо повече. Декстър беше на ход и тя бе решила да го изчака. Той преглътна. Вдигна салфетката от скута си и попи ъгълчетата на устата си.
- Какви са тези фантасмагории?
- Не се опитвай да отричаш. - Това прозвуча малко по- враждебно, отколкото го бе замислила.
- Кой ти е наговорил врели-некипели?
Между масите имаше достатъчно пространство. Бяха съвсем сами сред официално облечената клиентела, сред вратовръзките и тъмните костюми, перлите и позлатените дамски чантички.
- Никой нищо не ми е наговорил, Декстър. Открих сметката с двайсет и петте милиона евро.
- Няма как да си я открила - каза той бавно и спокойно, мобилизирайки самообладанието си. - Защото такава сметка не съществува. Нямам никакви двайсет и пет милиона.
Кейт се взираше в Декстър и лъжата му, а той - в очите ѝ.
- Кой ти е надрънкал тия неща, Кат?
Тя изломоти нещо.
- Кой?
- Бил и Джулия. Те са от ФБР, командировани са към Интерпол.
Декстър не каза нищо, размишлявайки върху чутото.
- Те са тук, в Люксембург, за да те следят, Декстър. Това е голяма операция, защото престъплението е голямо, а ти си единственият заподозрян.
Пристигнаха двама сервитьори, понесли чинии под сребърни похлупаци, които поставиха на масата пред тях и едновременно вдигнаха похлупаците. Единият започна да обяснява блюдото на език, който трябваше да мине за английски, но със същия успех можеше да е и суахили; Кейт не му обърна никакво внимание.
- Откраднал ли си тези пари?
Той седеше и я гледаше.
- Декс?
Декстър погледна към чинията си и вдигна вилицата.
- След като изядем това - каза той, - ще отидем за малко до тоалетната.
Декстър заключи вратата.
- Покажи ми, че не носиш жица.
Тя го изгледа, но не отговори и не направи каквото и да било.
- Покажи!
- Нямаш право.
- Напротив, длъжен съм.
Тя се изненада от настървението, с което Декстър започна да я претърсва. Но, разбира се, той просто вършеше онова, което би могло да се очаква от всеки в неговото положение.
Кейт свали блузата си. Отдавна не ѝ се беше случвало да я претърсват почти гола, а ето че в течение на една седмица и се случваше за втори път. Свали ципа на полата си, остави я да падне на пода и я прекрачи. Декстър заопипва подгъвите, подплатата, ципа. Едва ли знаеше как изглежда един скрит микрофон, дори да го откриеше, но това не намаляваше усърдието му.
Той ѝ подаде дрехите. В днешно време подслушвателните апарати можеха да се скрият буквално във всичко. В случая нейният представляваше малък диск, залепен за долното капаче на ръчния ѝ часовник - подаръка, който Декстър ѝ бе връчил само преди две седмици, на Коледа, горе в Алпите - изискано опакован в карирана хартия от онзи бижутер на Рю дьо ла Бушри. Произведеният в Швейцария часовник, който бе откаран с камион до дистрибутора в Холандия, от там с ван до бутика в Люксембург, след това отнесен от Декстър със самолет обратно в Швейцария, за да бъде разопакован от Кейт във Франция, на по-малко от петдесет километра от мястото, където бе направен, след това върнат в Люксембург и подложен на малък ъпгрейд от страна на един таен агент на ФБР в мъжката тоалетна на някаква бирария в центъра на града - интервенция, която бе останала незабелязана от американския полупрестъпник тук, в облепената със сребърни тапети тоалетна на ресторанта.
Кейт закопчаваше копчета, вдигаше ципове.
Декстър отвори ръчната ѝ чантичка и зарови ръка вътре: червило, несесер, мобилен телефон, химикалки, ключове, дъвка, кой знае какво още - и във всяко от тези неща можеше да се сложи подслушвател, чието присъствие или отсъствие бе невъзможно да се установи само с външен оглед.
Беше оставила беретата в апартамента.
- Ще занеса чантата ти в колата - каза Декстър. - Чакай ме на масата.
Тя излезе с несигурна крачка от тоалетната и се подпря на стената в коридора, преди да продължи по дебелия килим към масата си.
Всичко това се оказа много по-труцно, отколкото бе очаквала. И преди беше попадала в подобни ситуации, но нито веднъж със собствения си съпруг. По много причини се бе надявала този път да е по-лесно.
Опита се да събере мислите си, да запази самообладание. Отпи от виното си, после от чашата с вода. Избърса устни с ленената салфетка, поигра си с вилицата, разтри с два пръста носа си.