Декстър се върна на масата.
- Съжалявам - каза той. - Не желаех да се стига дотук.
Сервитьорите плъзнаха огромни бели купи върху бялата покривка. Бяха вече на супата. Няколко лъжици течност, поръсена с нещо, което приличаше на смляно месо от омари.
- Разбираш ли? Бях длъжен да го направя.
Кейт беше забила поглед в супата си.
- Първо - продължи Декстър, - не знам нищо за никакви двайсет и пет милиона евро. - Както се бяха договорили предишната вечер в студа на балкона, докато съставяха сценария за този диалог, той трябваше да съдържа три големи лъжи. И това беше първата. - Никога не съм крал пари от когото и да било.
Това беше втората.
- Между другото, признавам, че не всичко в начина, по който си изкарвам прехраната, е изцяло законно - продължи той.
- Значи не си консултант по сигурността?
- Не, вече не съм. Брокер съм, търгувам с ценни книжа. Няколко години се занимавах с това като хоби. Впоследствие, от около година и половина насам, след поредица от успешни сделки... пък и по онова време работата ми беше вече омръзнала до смърт... съжалявам, Кейт... напуснах.
Помощник-сервитьорът вдигна чиниите им, приглади ленената покривка и се оттегли.
- И какво толкова незаконно вършиш?
- Хаквам компютрите на корпорации, за да черпя поверителна информация. И после я използвам, за да правя изгодни сделки. - Това беше третата лъжа, изречена с равен, спокоен тон. Много добро изпълнение.
До масата се появи сервитьор колкото да се поинтересува дали всичко е наред. Абсурден въпрос.
- Колко пари си изкарал от тази... хм, дейност?
- Около шестстотин хиляди евро.
Кейт му се усмихна и кимна окуражително. Последните две минути бяха най-тежката част от разговора, най-голямото предизвикателство за актьорските му способности. И Декстър се справи добре. Останалото щеше да е много по- лесно. Много по-близко до истината.
Сервитьорите церемониално повдигнаха поредните сребърни похлупаци, под които се криеха малки гьрдички от някакво птиче със запечена до бронзово кожичка и цяла ясла бейби зеленчуци, нагазили в локвичка кафеникав сос.
- А коя е тази Марлена? Показаха ми твои снимки с някаква плашещо красива жена.
- Проститутка. Помага ми, като съблазнява мъже и прониква в компютрите им, откъдето аз после хаквам цялата система.
- Но това е ужасно.
Той не каза нищо, за да се защити.
- Значи всъщност нямаш работа. Но аз открих трудов договор на твое име, скрит в една папка. Фалшив ли е?
Той кимна.
- Но поне имаш ли разрешително за работа? Ние закон- но ли пребиваваме тук?
- Да. Регистрирал съм фирма.
- Но въпреки това имаше проблем, помниш ли? Още като пристигнахме, в посолството.
- Проблемът беше, че подадох молба за разрешително за работа много преди пристигането ни. А през това време...
- Под „това време“ разбираш около година?
- Именно. През тази година правителството на Люксембург е започнало да изпраща автоматично копия от разрешителните на съответните посолства. Не знаех за тази промяна в процедурата. Ако бях подал молба през септември, посолството щеше да получи копие, но аз я бях подал много по-рано, отколкото твърдях.
- Какво ще правим с тях? - попита Кейт.
- С кого, с Маклийн ли?
- Да.
- Те няма как да разполагат с доказателства, че съм присвоил двайсет и пет милиона евро, понеже не съм правил нищо такова. Тоест няма от какво да се боим.
- Но как да ги накараме да ни оставят на мира? - попита Кейт. - Да се махнат от главите ни?
Тя огледа второто месно блюдо - две маломерни парченца от агнешка плешка, перфектно розови; оголените ребра в края бяха кръстосани като шпаги. С тях им бяха поднесли и червено вино.
- Мисля, че точно това се готвят да направят - каза накрая Декстър. - Тъкмо затова са те подложили на този разпит след... колко време са вече тук? Четири месеца?
- Какво според теб са изчаквали?
- Да открият доказателства. Да почнем да харчим огромни суми пари. Да си купуваме коли, кожени палта, яхти, вили на Ривиерата. Да отсядаме в луксозни хотели, да летим в първа класа, да наемаме хеликоптер до Монблан. Да вършим всичко онова, което може да се върши с двайсет и пет милиона евро.
- И според теб как ще свърши тази история?
- Според мен не е нужно да правим нещо конкретно - отвърна Декстър. - Освен, мисля си, да прекъснем всякакви взаимоотношения с Бил и Джулия.
- На какво основание?