- Не е нужно да им даваме обяснения. Те знаят прекрасно защо.
- Нямам предвид за пред тях. За пред останалите ни приятели.
Декстър вдигна рамене. Това изобщо не го засягаше, той нямаше приятели.
- Бил ти се е пуснал? - предложи той. - Или Джулия на мен? Кое от двете предпочиташ?
Кейт си спомни за коледното парти в посолството, за Декстър и Джулия, които излязоха заедно от кухнята.
- Джулия те е сваляла - отвърна тя. - По-важно е аз да съм скарана с нея, отколкото ти с него.
- Да, има логика.
Кейт гледаше съсредоточено сложната постройка от шоколадов мус и карамел, която се бе появила пред нея.
- Е, добре. Преставаме да общуваме с тях. Друго?
- Рано или късно ще се откажат. По-скоро рано, отколкото късно. Нямат доказателства. Няма да открият нищо, защото няма нищо за откриване.
Кейт заби вилицата си в шоколадовата торта.
- И ще ни се махнат от главата - продължи Декстър, който също проби гладката кафява глазура. - И няма да ги видим повече.
Днес, 19:03 ч.
Кейт забелязва първо мъжа, който пресича откъм отсрещната страна на кръстовището, излизайки от едно по- голямо, оживено и не толкова изискано заведение, пълно с туристи. Мъжът е с тъмни очила, вдигнати над челото, и брада по последната мода в Ню Йорк и Лос Анджелис, за която Кейт знае главно от снимките в списанията. Напоследък холивудските звезди си пускат бради.
Тя си дава сметка, че двамата са седели в другото заведение, скрити зад тъмните си очила, и са ги наблюдавали как сядат на масата си и чакат. Кейт е впечатлена и дори леко уплашена оттяхната педантичност. След толкова време все още иматсили за това.
Добре че Кейт бе действала незабележимо със захарницата, когато сядаше. Винаги си струва човек да е бдителен.
- Bonsoir- казва мъжът, докато жената раздава фалшиви целувки.
Сервитьорите пристигат на мига, готови да изпълнят всяко желание на мосю Мур и гостите му. Мосю Мур винаги оставя голям бакшиш- не само тук, навсякъде.
- Е, как я карате? - пита Декстър.
- Не сме зле - отвръща Бил. - Никак даже.
Сервитьорът пристига и поднася бутилката на мосю Мур за оглед. Декстър кимва. Сервитьорът вади тирбушона и започва да сваля фолиото.
- Тук ли живеете сега?-пита Бил.
Декстър пак кимва.
Тапата излиза от гърлото на бутилката и сервитьорът сипва на Декстър една глътка за дегустация. Той отпива, по-скоро за да спази ритуала, и отново кимва. Сервитьорът налива виното, пълни чашите дополовина, както е редно; никой на масата не продумва.
Четиримата американци се споглеждат, никой не се престрашава да започне разговора. Кейт все още се пита каква ли е целта на тази среща и как би могла да се възползва от нея за конкретните им цели. Защото тя си има свой план. Знае, че Джулия и Декстър си имат общ план, вероятно различен от този на Бил, но не е изключено и той - Бил - да е посветен в него. Или пък планът на Бил е напълно различен, само негов, кой знае? Може пък Бил изобщо да няма свой план.
- И така - казва Декстър, като поглежда Джулия, после Бил, - получих едно съобщение. Отнася се до Полковника.
Джулия се обляга с лакти на масата и сплита пръсти. Диамантът на годежния ѝ пръстен проблясва. За кого ли ще се омъжва? Или и този диамант е като всичко останало-театрален реквизит за поредната ѝ роля?
- Да - отвръща Бил. После се обляга назад и кръстосва крака, за да му е удобно, докато разказва. - Ти знаеш, разбира се, че му откраднаха цяло състояние при електронна транзакция.
Кейт забелязва, че Бил не споменава конкретната сума.
- Чух за това-казва Декстър.
Двамата мъже се гледат в очите. Като при игра на покер. Единият от двамата блъфира. Или се преструва, че блъфира.
- И така, доставчикът на Полковника по тази сделка, бивш руски генерал на име Громов, бил бесен от обстоятелството, че огромната сума пари не постъпила в швейцарската му банкова сметка до края на работния ден.
- Мога да си представя.
- След което Полковника прекарал една недотам приятна нощ в Западен Лондон. Или по-скоро привидно приятна, в извънредно изискан ресторант с една страхотно красива руска проститутка на име Марлена. Но съм сигурен, че отвътре се е разяждал от ужас.
Бил разклаща чашата и отпива, като задържа виното в устата си, преди да преглътне.
- Та така - продължава той. - На сутринта, още със събуждането си, Полковника започва да прехвърля цялото си богатство: коли, яхта, вещи, на генерала. До седмица е продал лондонския си апартамент и му е превел парите. И после...
- Къде е бил той?