И двамата поглеждат към Кейт, изненадани от прекъсването.
- Кой къде е бил?
- Лондонският му апартамент.
- В „Белгрейвия“-отвръща Бил и се обръща отново към Декстър.
- Къде точно?
- На „Уилтън Кресънт“.
Кейт хвърля поглед към съпруга си, който ѝ отговаря с едва забележимо повдигане на раменете, признавайки се за виновен по всички обвинения, готов да понесе наказанието си за това, че има много пари. Чак сега Кейт разбира защо бяха стояли на онази извита улица до Белгрейв Скуеър, пред редицата величествени бели резиденции, и си бяха фантазирали къде ще живеят един ден, ако станат богати. Тогава Кейт нямаше как да знае, че този адрес не е избран случайно. Още една от безмълвните лъжи на съпруга ѝ.
- Полковника продал и един апартамент в Ню Йорк. Но пазарът бил слаб, особено пазарът на луксозни имоти. Пък и той бил притиснат от времето, трябвало да действа бързо, та приел колкото му предлагали. - Бил се обърна към Кейт. - Мисля, че апартаментът се намирал на Източна шейсет и осма улица, близо до Пето Авеню.
- Благодаря за тази подробност.
- Моля, пак заповядай.
- И значи Полковника останал без имущество - казва Декстър, колкото да ги върне на темата. - Но продължавал Аа дължи много пари.
- Именно. Полковника се готвел да уреди нова сделка, този път с крадени ракети земя-въздух, но междувременно се разчуло за фиаското му в Конго. Така че започнал да се натъква на затруднения. От друга страна, генералът се оказал много по-търпелив, отколкото можело да се очаква. Това било в годината, след като Полковника натрупал дългове.
- А откъде това търпение?
- Ами просто Громов не загубил никакви реални пари. Разбираш ли, той не бил плащал нищо за онези МиГ-ове, просто ги бил откраднал. Каквото успеел да вземе за тях, си било чиста печалба. Но въпреки това държал да му се плати и остатъкът. В края на краищата човекът бил длъжен да се грижи за репутацията си. Накрая Полковника уредил въпросната нова сделка. Която обаче се провалила в последната минута.
- Как?
- Вероятно някой от американските служби е подшушнал на доставчика, че следят Полковника отблизо.
- Интересно-казва Декстър.-Ама че лош късмет.
- Направо ужасен.
- Значи изведнъж Полковника бил не само разорен, но и без възможности за действие - обобщава Декстър.
- Точно така - съгласява се Бил. - И какво според теб е направил?
- Изчезнал е.
- Absolument. Духнал е за Бали или за Буенос Айрес, или накъдето му видят очите. Кой знае къде може да се скрие един незаконен търговец на оръжие, като го подгони разяреният му доставчик, за да го пречука? Но след няколко месеца имал глупостта да се появи отново, и то в Брайтън Бийч. Знаете ли къде е това?
- В Ню Йорк. Руският квартал.
- Exactement. Значи така, Полковника бил в Брайтън Бийч, може би на гости или като временно пребиваващ, или като постоянно заселил се, не знам подробности. Знам само, че миналия петък към единайсет вечерта излязъл от един ресторант в компанията на двама мъже на средна възраст, такива като него. Заведението било евтино, свърталище на местните пияници.
Бил пак отпива от виното си. Кейт забелязва, че Джулия не е докоснала своето.
- Полковника никога не е минавал за красавец. Но през по-голямата част от живота си е имал власт или пари, или и двете, а с тези неща е могъл да привлича жените. Или поне да си ги позволи. Но сега го бил закъсал отвсякъде, така че тримата, той и еднакво неприятните му придружители, били застанали на тротоара пред ресторанта и флиртували с две-три момичета, които чакали такси за Манхатън, за да си изпросят почерпка в изискано заведение от някой борсов посредник, преди да се върнат при гаджетата си, професионални баскетболисти или нещо такова. Момичетата били огън, твърдели, че са на двайсет и една, значи са били на седемнайсет, максимум осемнайсет.
- С други думи Полковника и приятелите му нямали шанс.
- Направо били сбъркали адреса. Но иначе нахалство не им липсвало. Съдържателката на бара ги наблюдавала известно време отвътре как досаждат на момичетата, като тъкмо се чудела дали да не събере няколко сервитьори и гардове да се намесят, когато отпред спрял бял ван. Отвътре изскочили двама маскирани мъже, бам-бам, по един куршум в главите на двете приятелчета на Полковника, по средата на челото, момичетата били оплискани в кръв, пищели неистово. Жената зад витрината също пищяла, било голям екшън.
- А Полковника?
- Фраснали му един юмрук в лицето, вдигнали го от тротоара и го метнали във вана. Вратата се затворила, шофьорът дал мръсна газ и ванът изчезнал.