Още щом Декстър отвори уста, всички тези сценарии сякаш се сблъскаха в съзнанието ѝ, така че тя едва го чу как казва:
- Права си.
Кейт не отговори, а и той не добави нищо. Двамата стояха един до друг в ледената тишина, без да се поглеждат.
- Защо сме навън? - попита Декстър, все още загледан някъде в мрака.
- Защото Бил и Джулия са агенти на ФБР, в сътрудничество с Интерпол, и ни разследват. Не се съмнявам, че компютърът ни се следи. В колата ни има поставен джипиес чип. Телефоните ни се подслушват. Почти съм сигурна, че и в стаите има бръмбари.
Бяха му нужни няколко секунди, за да смели информацията.
- Но тук сме в безопасност?
Кейт вдигна рамене. И тогава най-после погледна своя съпруг. Лицето му беше изкривено от уплаха, не приличаше на себе си. Това е добър знак, каза си тя. Ако беше спокоен, ако показваше, че не му пука, щеше да е много по-зле.
- Мога ли сега да ти обясня? - каза той. - Моля те!
Тя кимна.
- Това е дълга история. - Декстър посочи столовете и масата и я изчака да седне първа. - Нали си спомняш, че брат ми беше служил в морската пехота?
Какво общо имаше това, по дяволите?
- Естествено! - отвърна троснато Кейт; думите ѝ прозвучаха по-враждебно, отколкото бе желала. - Да - добави тя с по-мек тон, - помня.
- Знаеш, че е бил убит по време на войната в Босна. Но никога не съм ти казвал точно как е станало това.
- Казвал си ми, че по това време вече не е бил морски пехотинец. А нещо като военен инструктор. - Кейт знаеше всевъзможни истории за тези хора. - Бил е заловен и убит.
- Именно. Заловен от един сръбски полковник на име Петрович. Чувала ли си за него?
Кейт поклати глава.
- Петрович е неизвестен извън Европа. Но на Балканите е бил знаменитост. Най-вече със садизма си. Изтезавал е за развлечение. Разбираш ли какво имам предвид?
- Мога да предположа.
- Забавлявал се, измъчвайки хора. Доставяло му голяма радост да вади нокти с клещи. Да реже уши с касапски ножове. Този човек отсичал ръце с мачете, Кейт. Убивал жертвите си бавно и мъчително, сред локви кръв. Не за да ги разпитва, не за да събира информация, а просто защото му харесвало. Защото държал да се знае, че е варварин.
Когато открили брат ми, Кейт, всичките пръсти на ръцете му липсвали. И на краката също. И половите му органи, и устните. Брат ми нямал устни, Кейт. Петрович бил отрязал устните на Даниъл.
Побиха я тръпки.
- Петрович изтезавал брат ми до смърт, просто ей така, за собствено удоволствие. След като брат ми умрял, той захвърлил обезобразения му труп в някаква сляпа уличка, за да го ръфат подивели кучета, котки и плъхове.
Чутото дотук беше много по-страшно, отколкото си бе представяла Кейт. Но тя така и не виждаше връзката между тази история и присвоените милиони. Освен това се питаше как така я бе пропуснала навремето, когато бе разследвала Декстър.
- Звучи ужасно - каза тя. - Обаче... Виж, не искам да ти изглеждам като някаква досадна кучка, но не разбирам какво общо има това с откраднатите от теб петдесет милиона?
- Двайсет и пет.
- Колкото и да са тия идиотски милиони, дяволите да ги вземат! Декстьр?
- Общото... - заекна той - общото е, че Петровия е човекът, от когото ги откраднах.
- Е, добре - каза тя, като стискаше здраво подлакьтни- ците на стола. - Обясни ми. Откъде знаеше?
- Кое? - Гласът на Декстьр трепереше, всеки момент щеше да заплаче.
- Всичко това. За брат ти, за Петрович.
Декстьр си пое дълбоко въздух.
- Ами първо от снимки на трупа. Приложени към оригиналния рапорт за смъртта му, който се намира в Държавния департамент.
- Кога си го виждал този рапорт?
- Към края на деветдесетте. Някой от Държавния департамент се беше свързал с родителите ми, казал им, че документите от войната били разсекретени, включително рапортът за смъртта на Даниъл.
- И ти си го чел?
Декстьр закима яростно.
- Фотокопие. Накрая пишеше, че Петрович бил жив, че изкарвал луди пари като оръжеен търговец, въоръжавайки най-отвратителните изчадия на планетата: мексикански наркобарони, судански разбойнически главатари, талибани.