- И това го пише в рапорта за смъртта на Даниъл?
- Не. Това е отделна информация от същия човек, който се беше свързал с нашите. Аз лично се запознах с него няколко години по-късно. Той не знаеше много извън това, което беше написано в рапорта. Но ме свърза с един хърватин емигрант, на име Смолец, който имаше връзки сред военните. Та този Смолец разполагаше с информация за Полковника. Бяха се засекли във войската и Смолец знаеше всичко за него.
Това беше най-смахнатата история, която Кейт някога бе чувала.
- И така, аз в известен смисъл наех този Смолен на работа - продължи Декстър. - Да ме осведомява за Полковника. Къде ходи, къде какви имоти купува, на кого какво продава.
- Чия беше идеята Смолец да наблюдава Полковника? Негова? Или твоя?
Кей видя как чертите на Декстър се отпуснаха, по устните му дори пробяга усмивка на облекчение. Знаеше какво си мисли: след като задава такива въпроси, явно се опитва да вникне в историята. Да разбере. Да му прости. И беше прав.
- Не помня - отвърна той. - Може би в един момент той ми е намекнал колко лесно би могло да се уреди това и аз съм го помолил да пробва. Беше отдавна.
- Къде се срещаше с тоя Смолец?
- В един парк. На Фарагът Скуеър.
Разбира се, помисли си Кейт. Ето какво е правил онази студена сутрин миналата зима, когато видя червената му шапка през улицата.
- Защо го правеше?
- Добър въпрос. Истината е, че и аз не знам. Нямах изработен план, ако това се питаш. Но информацията ми се даваше наготово и аз си казах: защо да не я получа.
Е, добре - каза Кейт, като за миг остави настрана неправдоподобността на целия този сценарий. - Смолец е наблюдавал Полковника от твое име, това донякъде го разбирам. Но не разбирам друго, Декстър: защо през цялото време си го пазил в тайна от мен? Макар че аз самата работех в Държавния департамент?
В този момент ѝ хрумна въпреки абсурдността на ситуацията, че ѝ се дава пореден шанс да каже истината за себе си. Едно малко искрено пояснение към последната ѝ реплика би могло да се превърне в снежната топка, предизвикваща лавината. Но тя си каза, че за момента Декстър е този, чиито тайни трябваше да бъдат разкрити.
- Всичко започна още преди да се познавахме - каза той. - И това, което вършех, не беше особено разумно и логично. Срамувах се от себе си. Не исках да знаеш.
Това ѝ прозвуча глупаво, но искрено.
- Е, добре. После?
- Преди няколко години се случи нещо в работата ми, без връзка с тази история. Докато изпробвах протокол за сигурност на данните, открих вратичка, през която можеха да се крадат пари при електронен превод.
- Просто така я откри, случайно?
- Не. Изобщо не беше случайно. Това ми беше работата, Това вършех. На мен ми плащаха, за да откривам възможни вратички в защитите на системата и да ги затварям.
- Да.
- Същевременно знаех, че Полковника осъществява бизнеса си по този начин, с електронни парични преводи. Редовно превеждаше милиони, понякога десетки милиони, в анонимни банкови сметки. Пари за крупни сделки с оръжие, които сключваше от домашния си компютър.
- И ти реши да го обереш до шушка?
- Да. Но целта ми не беше просто да източа банковите му сметки, това би било най-обикновена кражба. - Гласът на Декстър вече не трепереше, беше станал твърд и уверен, някак забързан. Сякаш изпитваше облекчение, че най-по- сле има възможност да обясни всичко, и то пред собствената си съпруга. - Исках да открия момента, когато е най-уязвим, когато разполага с голяма сума пари, които не са негови, а са му дадени, за да сключи сделка. Пари, които дължи някому.
- И въпросният някой да побеснее, като не си ги получи.
- Именно.
- Тоест ти си искал да му отмъстиш, но не само финансово?
- Точно така. - Декстър поклати глава. - Исках да направя така, че да го ликвидират.
Кейт се изненада на отмъстително стта му.
- Това беше идеята, Кейт: възмездие, справедливост. - На устните му се появи крива усмивка. - Не от алчност откраднах онези пари. Направих го, за да накажа един от най- големите злодеи на света.
Кейт помисли върху това самооправдателно обяснение.
- Това е едната гледна точка.
- Има ли и друга?
- Да. Че си крадец.
- Той заслужаваше възмездие.
- Крадец, който раздава правосъдие.
- Без него светът ще стане по-добър.
- Възможно е. Но не е това начинът. Ние не подхождаме така.
- Кои сте вие?
- Ние, американците. Това не е американският начин на правораздаване.
- Американският начин? С арест, обвинителен акт, процес, присъда, обжалване, затвор?