Кейт кимна.
- И как ще стане това, когато престъпникът е сръбски гражданин, живеещ в Лондон?
- Ще бъде третиран като международен военнопрестъпник.
- И съден в Хага. И това не звучи много по американски, какво ще кажеш?
- Напротив. Това е американското зачитане на нормите на международното право.
Той изпръхтя презрително.
- Разбира се - добави тя, - този начин не носи двайсет и пет милиона евро бонус.
По железопътния мост над дефилето с грохот премина товарен влак - дълъг и бавен, устремен в мрака на север.
- Та каква беше първата ти крачка? - попита тя. - И кога?
Кейт вече не се чувстваше лично измамена от постъпката на Декстър, гневът ѝ беше попреминал, беше склонна да вземе неговата страна. Или поне да погледне на нещата от неговия ъгъл.
Преди около година и половина регистрирах тук еднолична фирма, инвестиционна къща. За която открих банкова сметка без име, само с номер. Започнах да следя отблизо всички действия на Полковника, сметките му, всевъзможните му парични преводи, като търсех начин да я използвам.
- Как го направи?
- По време на едно от пътуванията си, до Милано, той използва хотелски компютър със свободен достъп, за да изпълни транзакция, и тъкмо тази открита връзка ми даде възможност да инсталирам програма на твърдия му диск, която регистрираше всички операции. Всяка сутрин в четири по Гринуич, ако компютърът му беше включен, ми изпращаше имейл с всичко, което се е виждало на екрана му през последните двайсет и четири часа. Това не разкриваше паролите му за достъп или нещо такова, но ми даваше възможност да видя какво е правил. Да планирам действията си. И така, в началото на август, преди половин година, аз бях готов. Всичко беше на място. Почти всичко. Но най-напред ми беше нужно да убедя сам себе си, че наистина съм способен да го направя.
- Как?
- С един тест. Редовно прониквах през защитите на разни банки. Една такава банка, със седалище в Андора, се използваше от адвокатска кантора за временно съхранение на пари, преди да бъдат изплатени на клиентите ѝ. Основният предмет на дейност на тази кантора беше да представлява една-единствена компания за здравни застраховки. Преди няколко години, противно на всякаква справедливост, въпросната адвокатска кантора не само бе защитавала застрахователя в съдебно дело, заведено от измамен клиент, но и бе поискала от съда да принуди ищеца да плати разноските по делото: около милион и половина долара. Една трета от сумата, дължима на кантората като хонорар, се съхраняваше във въпросната андорска банка. Останалите две трети трябваше да се преведат на клиента ѝ - застрахователната компания. Опитаха се да ги преведат, но...
- Но ти ги открадна, нали? Милион долара.
- Точно така. Имаш ли представа за коя застрахователна компания става дума?
Мозъкът на Кейт прехвърли набързо няколко възможности - какво значение имаше някакво си име? И изведнъж осъзна, че името всъщност бе много важно. Макар да не се бе сещала за тази застрахователна компания дълго време. Цели две десетилетия.
- „АмХелт“ - промърмори тя. Навремето, преди всичките тези години, воденето на кореспонденция с „АмХелт“ се бе превърнало в нейно основно занимание. Тя спореше с тях, попълваше безкрайни формуляри, молеше за срещи, увещаваше ги, че са длъжни да одобрят лечението на баща ѝ въпреки дребния шрифт в застрахователната полица, който гласеше точно обратното. - Ти си източил един милион долара от „АмХелт“.
- Един милион мръсни долара. Които по право принадлежат на някого като баща ти. Или като теб. Делото бе заведено от една жена, чийто баща бе умрял.
- И това е бил твоят тест?
- Казах си, че мога да използвам тези злодеи като опитно свинче. И се получи. След това вече знаех, че съм готов за Полковника.
- И тогава се преместихме да живеем тук?
- Да.
- Е, добре - каза Кейт, като се наведе напред. Вече виждаше логиката в цялата тази объркана история. - Кажи ми точно как се получи.
29
Декстьр не беше мъжът, за когото Кейт го бе смятала навремето. Но ѝ се струваше, че не е и толкова различен, колкото тя се опасяваше.
- На първо време - започна той - имах нужда от по-лесен достъп до компютъра на Полковника. Затова си наех помощник, една млада жена в Лондон.
Кейт усети как я обля мощна вълна на облекчение.
- Как се казва?
- Марлена.
Това беше едното от двете имена в тайния телефон на Декстър. Другото, доколкото тя си спомняше, беше Нико.
- А как е малкото име на Смолец?