Декстър я погледна объркано, но отговори:
- Нико.
Ама разбира се. Марлена и Нико бяха двамата му контакти. Имената в указателя на телефона.
- А тази Марлена - каза Кейт, - тя какво вършеше?
- Осигуряваше ми достъп до компютъра му.
- Как?
- Като правеше секс с него.
- Тя е проститутка?
- Да.
- А ти спиш ли с нея?
В отговор той се изсмя.
- Виж какво, нямаш право да се смееш на въпросите ми! Отнето ти е! Трябва да си го заслужиш.
- Извинявай.
- Е? Спиш ли?
Той преглътна усмивката си.
- Ти знаеш ли как изглежда Марлена?
- Виждала съм нейни снимки, да.
- Давам си сметка, че съм неустоим красавец, Кейт. И ти си на същото мнение, не се съмнявам. Но, честно казано, мислиш ли, че жена като Марлена би легнала с мен?
- Ами ако си плащаш... да те обслужва...
Декстър ѝ хвърли бърз поглед, който казваше: Я не се занасяй.
- Е, добре. - Кейт се остави да бъде омилостивена. - Продължавай.
- Марлена е двайсет и две годишна рускиня. Полковника си пада по точно такива, те са му нещо като... хм, специалност. Аз я поставих в ситуация... в бара на един хотел, където се навъртат момичета като нея.
- Значи той е знаел, че е проститутка?
- Да.
- И тя е отишла в апартамента му просто така и е хакна- ла компютъра му?
- Не отведнъж. Идеята беше да установят по-трайна връзка. Когато се запознали, тя му дала служебния си номер. Той ѝ се обадил, Марлена е момиче на повикване, и тя отишла да се видят. И тогава, през първата им нощ заедно, му разиграла цял театър.
- Тоест?
- Обичайните женски преструвки по време на акта. Плюс задъхано-възторжен разбор на занятието впоследствие, при който му доверила, че макар да спяла с мъже практически всяка вечер, никога преди не била постигала толкова пълно... хм, удовлетворение от контакта с мъж. Дала му да разбере, че е физически свръхнадарен. И че би се радвала да го привлече за редовен клиент.
- И той се хванал?
- Че кой не би се хванал на негово място?
Кейт си каза, че никога не би могла да обхване мащабите на мъжката глупост.
- Едва на петата им среща Полковника я оставил за малко насаме с компютъра му. И тя му инсталира програмка за откриване на потребителски имена и пароли. А за следващото ѝ посещение - техните срещи бяха станали седмични - ѝ бях написал друга програма, която да регистрира клавишите в последователността на тяхното натискане, и да ми изпраща данните по имейла. След това ми бяха нужни около сто часа работа, за да пробия алгоритъма на системата му за динамични пароли и да мога да влизам в банковата му сметка, без той да разбере. Това си беше сизифовски труд. После още няколко седмици, за да създам фалшив интернет сайт на банката му.
- Защо?
- Защото, когато някой прави електронен превод на десетки милиони долари, той не натиска само бутона Send на компютъра си. Той държи да разговаря по телефона със служител на банката, който да потвърди транзакцията. Клиентът задава детайлите, а банковият служител изпълнява трансфера. По този начин банката се защитава срещу измами.
- И по какъв начин твоят фалшив сайт преодоля тези защити?
- Ами Полковника си мислеше, че се логва в сайта на банката си, но всъщност стигна до една програма, записана на твърдия му диск, а не в мрежата. Ударите му по клавиатурата, изображенията, които се появяваха на екрана, имаха само фиктивна връзка с онова, което се случваше в банковата му сметка. Онова го направлявах аз, от разстояние.
- Значи той си е мислел, че е онлайн и осъществява паричен превод, че разговаря с банков служител по телефона, за да му потвърди транзакцията. Но ти си превел парите в различна посока.
- Именно.
- Блестящо изпълнение.
Декстър се върна на балкона, нахлузил скиорската си шапка. Подаде на Кейт нейната и тя я дръпна ниско над ушите си, които пареха и щипеха от студа. Двамата се наместиха под вълнените одеяла.
- Почти по всяко време Полковника уреждаше някаква голяма оръжейна сделка - каза Декстър. - Но онази, която аз следях, беше не просто голяма, а огромна. Купувачите бяха някакви африкански бандити, сякаш излезли от черна комедия. Това беше за мен идеалната възможност - точно такава сложна и заплетена сделка се бях надявал да се появи на хоризонта. Полковника беше заявил партида МиГ- ове от бивш съветски генерал, за да ги препродаде на някаква революционна фракция в Конго. Нали знаеш за войната в Конго?
Касапниците в Третия свят някога бяха представлявали професионален интерес за Кейт, от който тя с радост се бе отървала. Но това не означаваше, че бе престанала да ги следи за обща информация, както и да се интересува изобщо от политика.