- Най-кръвопролитният конфликт от края на Втората световна война - отвърна тя. - Над пет милиона загинали.
- Именно. И така, за да сключи сделката, Полковника се нуждаеше от пълното доверие на генерала, някой си Иван Громов, доверие, което бе спечелил в продължение на няколко десетилетия лоялно партньорство. Освен това трябваше да се извършат почти едновременно няколко банкови превода точно в деня на доставка на МиГ-овете. Който се падаше в Деня на благодарността.
Кейт кимна - това обясняваше отсъствието на Декстър точно в този ден.
- В деня на сделката конгоанците изплатиха капарото на Полковника, който веднага преведе половината на Громов. Половината изтребители били доставени още през нощта от Замбия, където генералът ги криел, след като били задигнати от една военновъздушна база в Казахстан, на някакво летище до границата на Конго с Ангола. В този момент Полковника трябваше да му преведе следващата вноска. Той задейства системата и парите излязоха от банковата му сметка. Но така и не стигнаха до сметката на генерала.
- Защото ти си ги превел в твоята.
- Да. Така изведнъж Полковника се оказа длъжник на генерала с двайсет и пет милиона, които вече не притежаваше и не знаеше къде са. Обади се на банкерката си, но тя имала записи от проведения между тях разговор, в който той одобрявал и потвърждавал превода на двайсет и пет милиона от една към друга сметка в същата банка. Между другото, и Полковника, и Громов имаха сметки в „Сюис Женерал“. Такива трансфери се осъществяват мигновено, понеже банката може да потвърди наличието на сумите. Аз също имах сметка в „Сюис Женерал“.
- Ами тогава банката не е ли могла да проследи транзакцията? Как така не са открили сметката ти, която е била в собствената им система?
- Да, могли са. И съм сигурен, че са го направили. Но са намерили една празна банкова сметка, открита преди година от човек, на когото аз бях платил да я открие от мое име, така че мен никога не са ме виждали, не знаят кой съм и как се казвам. Разбира се, веднага източих сметката си в „Сюис Женерал“ и прехвърлих парите в друга сметка.
- Но те не са ли можели да проследят и тази транзакция?
- При нормални обстоятелства, да. Но същия ден е имало пробив в защитата им, и то в централата на банката в Цюрих. Няколко месеца преди това бях наел касетка във въпросния клон. На сутринта, когато трябваше да се осъществи сделката на Полковника, отидох да си я нагледам. Отведоха ме заедно с касетката в една зала за съвещания и ме оставиха. Извадих от касетката малко безжично рутерче, подобно на захранващ кабел за лаптоп, включих го под съвещателната маса и си тръгнах. Рутерът се свърза с главния компютър на банката и по безжичен сигнал, който можех да уловя отвън, ми даде достъп до него.
- Защо не влезе в системата от залата за съвещания?
- Защото, ако бях използвал жична връзка, системният администратор щеше да открие къде съм. А след като установяха пробива в системата, охраната щеше да блокира изходите на сградата.
- А блокираха ли ги?
- Да. Но през това време аз вече се бях върнал в хотела си, който беше в съседство, и поставих на прозореца насочена антена, за да улавям сигнала на безжичния рутер.
- А откъде си знаел, че това ще сработи, чисто технически?
- Бях го изпробвал преди, при друго пътуване. Бях изпитал техническите параметри, бях засякъл паролите за защитната стена на банката. Успял бях да анализирам архитектурата и логиката на системата, протоколите и защитните мерки, използвани от системните администратори. Все още не бях направил нищо, но знаех, че когато дойде моментът, ще съм готов.
- И какво стана?
- След като прихванах транзакцията на Полковника и после преведох парите от сметката си в „Сюис Женерал“ в банката в Андора, ми бяха нужни няколко минути, за да вляза в онази част от системата на банката, където се пазят номерата на сметките и посоките на извършените за деня транзакции.
- И си ги изтрил?
- Да. И точно в този момент системният администратор забеляза проникването, затвори системата и блокира изходите на сградата. Но аз вече бях разпръснал парите в десетки сметки по цялото земно кълбо, във всяка сметка различна сума. И накрая от тези сметки ги събрах обратно в една- единствена. Тук, в Люксембург.
- А какво правеше в офиса си? Всичките тези вечери, когато оставаше до късно, всичките почивни дни, когато ходеше на работа? Какво толкова имаше да се прави там?