- Системен анализ, първо на компютъра на Полковника, после, разбира се, и на „Сюис Женерал“. Проникването в чужди компютърни системи отнема време. И включва огромен, нечовешки труд за проверка на планини от теория.
- Но защо беше необходимо да го правиш късно вечер?
- Повечето вечери правех нещо друго. Следях комуникациите на Полковника: имейли, телефонни разговори, за да съм в течение на сделките му. Често се налагаше да изчаквам обратни обаждания, които понякога ставаха след часове. И аз седях и чаках.
- Просто чакаше?
- Да. Но използвах престоите, за да върша и други неща. Имах нещо като хоби: изучавах една много объркваща категория ценни книжа.
- Защо?
- Защото си казах, че след като ценните книжа са формулирани по такъв сложен начин, че да са практически неразбираеми за лаика, значи банкерите крият нещо. Нещо невероятно апетитно. А пък кръговата логика на тези схеми - които, убеден съм, бяха създадени специално, за да объркват - предизвикваше любопитството на инженера в мен. Във всеки случай това си е вид борсов хазарт. През последните два месеца сме спечелили четвърт милион евро от такива инвестиции. От това живеем.
- Аз пък мислех, че си изкарваш парите с кражби.
- Не - отвърна той. - С това се забавлявам.
Кейт постави на масата двете чаши. Парата от кафето се издигаше на плътни бели кълба в мразовития мрак преди зазоряване. После седна на мястото си и се зави с дебелото вълнено одеяло.
- Как могат да те хванат?
Съзнанието ѝ още беше заето с логистичната страна на неговата схема, сякаш нарочно отлагаше по-трудните за дефиниране теми: морал, честност, порядъчност, съпружеска вярност, склонност към престъпления. Искаше, поне засега, поне за тази нощ, да се съсредоточи върху практическото изпълнение.
- Не могат.
- Така ли? Значи е невъзможно?
- Да.
Кейт беше изненадана - по-скоро впечатлена - от скан- Далната самонадеяност на мъжа си. Откъде ли се бе взела?
- А какво ще стане, ако от ФБР открият парите?
- Няма значение. Те въобще не са в състояние да проследят по обратния път всяка транзакция, минала през всяка сметка. През търговски и частни банки, през страни с открита банкова система и такива, които се ползват за укриване на данъци, през банковите тайни на Андора, Швейцария, остров Ман и Каймановите острови и, разбира се, на Люксембург. Освен това, Кейт, тези сметки вече не съществуват; всякакви следи от движенията по тях са изтрити. Изключено е да стигнат до мен.
- Изключено?
- Абсолютно.
- Ами ако просто се натъкнат на парите? Както направих аз? По какъв начин ще им обясниш, че притежаваш толкова пари?
- Няма да се наложи. Затова парите са тук, в Люксембург. Заради банковата тайна.
- Затова и ние сме тук, нали?
- В общи линии...
- Като стана дума за това, можем ли да се върнем у дома? В Америка?
- Разбира се.
- Но...?
- Но не бива да държим значителни суми пари в която и да било американска банка, нито да прехвърляме повече от десет хиляди от една сметка в друга. Не бива да купуваме имоти в Щатите, както и да правим други крупни покупки. Освен това не бива да реализираме каквито и да било доходи там, ето защо няма да можем да продадем къщата си във Вашингтон, а ще се наложи и занапред да я даваме под наем. Не бива да правим каквото и да било, което може да привлече вниманието на данъчните власти.
Кейт разбираше. Трябваше да се крият от данъчните, за да останат извън полезрението на ФБР.
- Този човек, от когото си откраднал парите, Полковника, той може ли да те намери?
- Няма да ме търси. Аз накиснах друг. Сърбин, военнопрестъпник като него. Направих така, че да изглежда, сякаш той е откраднал парите.
- И какво стана с него? - попита Кейт.
- Получи това, което отдавна заслужаваше. Един червей по-малко.
Какво ли още имаше да научи?
- Тази сметка, двайсет и пет милиона... такава кръгла цифра. Не носи ли лихва?
- Не.
- Защо?
- За да не се налага да декларираме доход от нея. Дори тук.
- Завинаги?
- Завинаги. Докато сме американски граждани, сме длъжни да подаваме американска данъчна декларация.
- И какво можем да направим по въпроса?
- Ще ограничим дохода си до онова, което изкарваме с легитимни инвестиции в ценни книжа. Но това не означава, че ще се ограничаваме в харченето.
- Твоят план включва ли харчене на крадените пари? Или си ги отмъкнал просто за да си отмъстиш на някого, когото си мразил?
- Моят план е да ги харчим.