- Помислил си за всичко, а?
- Да.
- Да разбирам ли, че си приключил с нея?
- Да.
- Но тя е жива.
- Знам какво си мислиш.
- Е, и?
- Първо, тя не знае подробности за случилото се; само собствената си роля.
- И все пак.
- Имам купища доказателства срещу нея. Тя е извършила безброй закононарушения.
- Би могла да поиска имунитет срещу показанията си, които ще уличат теб, нали?
- Някои от престъпленията ѝ са доста сериозни.
- Няма значение.
- Да - каза накрая Декстър; в гласа му се долавяше раздразнение. - Права си. Има микроскопична възможност някой ден тя да се обърне против мен. - Той погледна жена си в очите. - Но какво мога да направя?
Тя отвърна на погледа му. В очите му прочете някаква особена дързост, сякаш Декстър я предизвикваше да каже онова, което би казала, ако беше онази, предишната Кейт.
Вероятно предишната Кейт щеше да му каже: Убий я. Но тази Кейт не изричаше такива думи.
Неизреченото остана да виси във въздуха, давайки ѝ пореден шанс да се изповяда, да разкрие собственото си минало. Но, подобно на толкова други възможности, тя пропусна и тази. Вместо това в съзнанието ѝ се зароди нов план за офанзива, нова възможност да вземе инициативата и да контраатакува, както винаги когато бе притисната в самоотбрана: защо Декстър бе пазил всичко това в тайна от нея?
Разбира се, Кейт се сещаше за достатъчно причини, една от друга по-основателни. И нямаше право да пита.
Но нима не беше в това смисълът на брака? В задаването на забранени въпроси?
- Защо не ми каза, Декстър?
- Кога? - отвърна той. - Кога можех да ти кажа?
Кейт беше водила мислено този спор, отново и отново.
- Когато за пръв път замислих този абсурден план ли? - продължи Декстър. - Когато наех луксозна лондонска проститутка да прелъсти един стар престъпник, за да проникне в лаптопа му? Или пък когато се преместихме в Люксембург, за да мога да източа парите от една сделка с оръжие за африканските бандити? Ами че ти щеше моментално да ме напуснеш.
Тя поклати глава: не, това не беше вярно. Или беше? Кейт никога не беше допускала, че един ден Декстър би могъл да узнае сам всичко за нея. Но тази вечер за пръв път започваше да се усъмнява. Защото Декстър се бе оказал много по-хитър, много по-ловък и безскрупулен лъжец, отколкото някога бе предполагала. Беше се лъгала за него през всичките тези години. Но до каква степен?
- Е, как предлагаш да се оправяме с ФБР? - попита той.
За момента Кейт изобщо не си даваше сметка колко неискрен е въпросът му.
Тя гледаше в празното пространство, блъскайки мозъка си с това предизвикателство.
- Като съмне, ще позвъня на Джулия - каза тя, поглеждайки часовника си. Децата щяха да се събудят всеки момент. - И ще уредя среща.
- Защо?
- Защото съм почти сигурна, че ще поискат помощта ми. Може би като ме накарат да се запаша с подслушвателно устройство. Ще се престоря на възмутена, но те ще настояват, ще ме заплашват да ми почернят живота, ако не им откажа съдействие. - Сега, когато Кейт го изричаше на глас, този план ѝ се стори доста приемлив. - И накрая аз ще отстъпя.
Декстър повдигна вежди и се наведе напред.
- И после?
- И после двамата с теб ще отидем някъде на публично, но закътано място, сякаш се боим да не ни следят. На неутрална територия. Може би в някой ресторант... - Кейт замълча, опитвайки се да си представи мястото. Опитвайки се да изглади и последната гънка в плана, да изпипа и последния детайл.
- Тъй. И после?
- После ще им разиграем едно представление.
30
Представлението най-после бе приключило. Колата се носеше в нощта по правото неосветено шосе през смълчаната пустош, към далечното сияние на града, към техния дом и децата, към възобновената нормалност на всекидневието или към някаква новосъздадена нормалност.
Декстър караше по-бързо от обичайно. Може би бе пил твърде много в ресторанта, за да преодолее напрежението от ролята, която играеше пред агентите на ФБР с помощта на скрития микрофон. Устройството още предаваше.
Двамата се оставиха тишината в купето да ги загърне в топлата си завивка като актьори, почиващи си след завесата. За пръв път, откакто се помнеха, мълчанието между тях не беше изпълнено с напластена измама. Но Кейт болезнено си даваше сметка за голямата неистина, която продължаваше да виси между тях.