- Какво искаш да кажеш? - пита Декстър.
- Че съм жадна - отвръща Джулия, печелейки време, докато сервитьорът се отдалечи и отново ги остави насаме.
Междувременно сервитьорът налива две чаши за дамите. Джулия вдига своята и я пресушава, налива си втора, докато всички останали мълчат и чакат със затаен дъх. По лицето ѝ преминава сянка, сякаш изпитва неудобство. Накрая тя казва:
- Ти не беше единствената ми възможност.
- Не разбирам.
- Ти и Полковника не бяхте единствената двойка антагонисти, която бяхме подготвили.
Сега е ред на Кейт да напрегне мозъка си, за да предугади следващите разкрития. Но Джулия продължава неумолимо да говори:
- Декстър, ти не си единственият в света, способен на подобен финт. Всъщност от онези, които бяхме подбрали, съжалявам, че се налага да ти го кажа, ти беше най-слабо подготвеният. Честно казано, изненадах се, че накрая се справи.
- Какво?
- В продължение на години, през цялата си кариера, се опитвах да идентифицирам най-интелигентните, най-нестандартно мислещите специалисти по сигурност на компютърните мрежи. След което се срещах лично с всеки един от тях и ги разпитвах за най-дълбоките, за най-мрачните им тайни. За най-големите им страхове и най-съкровените им желания. За обидите, наслоени в душите им, за омразите, които ги движат. За уязвимите им места, откъдето най-добре биха могли да бъдат манипулирани.
- И как успя да извършиш всичко това?
- Много е лесно и при това напълно оправдано да задаваш всякакви въпроси, когато работиш във ФБР и провеждаш разследване или, да кажем, събеседване с кандидати за работа.
След всеки обрат в разговора Кейт усеща как я обзема все по-голямо изумление.
- В крайна сметка бях събрала половин дузина хакерче- та като теб.
- Ами ако аз съм бил най-неподготвеният, защо се спря на мен?
- Не съм се спирала. Направих ви една и съща оферта на всичките. Щеше да спечели първият, който измисли начин.
- И аз се оказах пръв? - Декстър се опитва да потисне гордостта си, секунди след като бе принуден да преглътне смазваща обида.
- Да. Но междувременно се натъкнах на малък проблем. -Джулия се обръща към Кейт. - Преди да задействаме машината, не знаех нищо за теб, Кейт. Бях проучила Декстър, разбира се. Но не съм си давала труда да разследвам съпругите, приятелките, бивши и настоящи, или пък майките на моите кандидати. Но когато той се яви с неговата схема за двойно проникване, направих и това.
- Е, и?
- Ами, честно казано, за моментен помислих дали да не се откажа от плана. Или само от Декстър, да измисля някакво оправдание за пред него и да възложа на друг изпълнението на идеята му. Освен това бях длъжна да отчета възможността това да е капан. Но малко по-късно разбрах, че, колкото и да бе странно, Декстър не знаеше нищо за теб.
На Кейт не ѝ е приятно да чуе това, изречено на глас, и то тъкмо тук, едва ли не на всеослушание. За себе си тя знае, че има известно право да унижи своя двуличен съпруг, но за нищо на света не иска и Джулия да го прави. Джулия вече достатъчно го е унижила.
- Декстър беше твърде благонадежден - продължава Джулия. - В животът му нямаше бели петна и тайни, всичко си беше, както изглеждаше. Не беше нито шпионин, нито къртица, нито подставено лице. Беше си това, което си е. А не знаеше, че стеб не е така.
- И ти какво направи?
- Казах му.
- Защо?
- Нямах избор. Декстър беше човекът, който държеше отговора. Беше този, който щеше да стигне до парите. Отнело му беше много време и сили, а изобщо не бях сигурна, че някой от другите кандидати щеше да се справи. Бях принудена да се държа за Декстър и плана му. Или да го накарам да ми опише точно как смята да го направи, след което да го убия.
Декстър избухва в смях, после си дава сметка, че тя не се шегува. Намръщва се.
- Но, разбира се, не беше разумно да убивам човек, женен за агентка на ЦРУ. Та вместо това трябваше да се погрижа Декстър да бъде особено внимателен с теб. Двойно, десеторно по-внимателен, отколкото би бил при други обстоятелства. За нищо на света да не търси контакт с мен. Да изпълнява указанията ми в най-малки подробности. Да си дава сметка, че колкото и сериозна да му изглежда ситуацията, със сигурност е много по-сериозна.
- А откъде знаеше, че ще ти повярва?
- Ами след като съм тук сега...
- А ти защо ѝ повярва? - обръща сетя към Декстър.
- Нямаше логика да ме лъже.
- И защо просто не ми каза?
Джулия отговаря вместо него:
- Хубава работа! Да сподели с агент на ЦРУ, че подготвя виртуален обир за десетки милиони?!