- Ах, боже мой!
- Джулия? - извика Кейт. - Каква изненада!
- О, значи, вие сте жената от Чикаго - обади се Декстър и се ухили на Кейт.
Тя го срита под масата.
Поръчаха си по едно питие и решиха по-късно да вечерят заедно, само четиримата. Бил допусна, че хотелът предлага детегледачки, и се оказа прав. На Кейт не ѝ трябваше много време, за да разбере, че Бил е от онези мъже, които винаги са прави.
Нахраниха децата и се върнаха в хотела. Консиержът им обеща детегледачката да се яви при тях най-късно до 22 ч. Кейт и Декстър сложиха момчетата да си легнат, надявайки се малките им мозъчета да са разбрали, че ако през нощта се събудят, защото са жадни или им се пишка, или са сънували лош сън, в стаята ще има непозната жена, която най- вероятно няма да знае и дума английски.
Четиримата се срещнаха в десет и половина, вече леко пийнали, и поеха към някакъв нашумял нов ресторант, който Бил лично бе избрал. Намираше се на тиха, привидно безлюдна улица, но вътре беше топло, оживено и претъпкано; сервитьорите бяха безумни вихрушки от ръце, вдигнати високо нагоре с чинии и димящи купички супа; звънтяха чаши, потракваха прибори.
Сервитьорът заби нос в чашата, набърчи чело и вдъхна от аромата на виното, което се готвеше да им сервира. Повдигна вежди в гримаса на безразличие.
- Pas mat - каза той. - Не е лошо.
После изпълни цял танц около масата, за да налее чашите им, като по чудо избегна по-сериозни сблъсъци с останалите сервитьори, профучаващи наоколо, както и с размахваните ръце и прострените крака на клиентите от съседните маси.
Кейт погледна през прозореца и видя ниския парапет от ковано желязо пред високите прозорци на отсрещната сграда; вътре имаше парти, зад полупрозрачните завеси се виждаха силуети и приглушени светлини, женска ръка разтвори за момент завесите, за да изтръска пепел от цигарата си през открехнатите крила на френския прозорец - аха, затова значи им викали френски! - направо на улицата.
Мъжете се заприказваха за ски. Бил очарова Декстър с историите си за Цермат, Куршевел, Кицбюел. Беше от онези мъже, които разбират от всичко - имаше си любим алпийски курорт и любим карибски остров, както и любима реколта бордо; знаеше как се регулират ски автомати и как се изопва кордата на тенис ракета; изрази собствено мнение за английския шампион по ръгби и за култовите сериали от 60-те...
Декстър го слушаше прехласнат.
Бил взе бутилката от масата и разля остатъка от виното абсолютно поравно. После повдигна маншета на ризата си, за да види колко е часът. Часовникът му беше тузарски, голям като водомер, със златна верижка, докато Декстър имаше пластмасов „Таймекс“, купен от дрогерията.
- Наближава полунощ - обяви Бил.
- Да си поръчаме ли още една бутилка? - попита Джулия и ги огледа един по един, сякаш за да познае кой е „за“, кой „против“ и кой „въздържал се“.
- Бихме могли - каза Бил, като се наведе заговорнически напред. - Или пък можем да отидем на едно място, което знам...
- Nous sommes des amis de Pierre - каза Бил на охранителя и се поинтересува тук ли е Пиер тази вечер.
Бяха застанали на широкия тротоар на огромния притихнал булевард от другата страна на Пон д’ Алма.
Мъжът зад плюшеното въже беше едър, чернокож и плешив.
- Votrenom?- попита той.
- Бил Маклийн. Jesuis americain.
Това абсолютно ненужно пояснение накара охранителя да се ухили. Той кимна на слабичко момиче, което стоеше на няколко крачки от входа и пушеше; с прилепналата си сребриста рокля самото то приличаше донякъде на цигара. Момичето врътна задник и се скри вътре.
Четиримата зачакаха, заобиколени от още десетина чакащи вероятно същото. Още десетина „приятели“ на въпросния Пиер.
Кейт и Декстър никога не бяха правили това преди, нито във Вашингтон, нито където и да било другаде. Той улови ръката ѝ - върховете на пръстите ѝ бяха студени в есенната нощ - и я погъделичка с показалец по дланта. Кейт за малко не се изкиска при тази тайна покана за секс.
Кльощавото момиче се появи отново, кимна на черноко- жия охранител, запали нова цигара и загледа отегчено пред себе си.
- Bienvenuel - каза охранителят на Бил.