Друг едър чернокож мъж се пресегна, откачи месинговата кука и им направи път да минат.
Бил бутна съпругата си напред през пролуката. После повтори жеста с Кейт, като леко я докосна с длан по гърба; тя усети ясно пръстите му през коприната и вълната на костюма. Изведнъж си даде сметка, че такова докосване не е редно. Бил не бе докоснал жена си по същия начин.
- Merci beaucoup - каза Бил на охранителя, като му стисна ръката.
Коридорът беше полутъмен, с червени стени, на места гланцови, на места матови, в които се отразяваше приглушена светлина. Кейт протегна ръка и прокара пръсти по релефните лилии върху копринените тапети. Коридорът се разшири и четиримата се озоваха пред неголям бар. Поръчаха си бутилка шампанско; Бил остави кредитната си карта върху полираното дърво, барманът я взе и я сложи до касовия апарат, за да маркира поръчките им за вечерта.
Ниски масички и канапета заобикаляха миниатюрен дансинг зад бара. Две жени танцуваха закачливо около един мъж, който стоеше неподвижно и само мяташе глава насам- натам. Минимализъм в танца.
Бил се наведе към ухото на Кейт и прошепна:
- Още е рано, ще дойдат и други.
- Рано? Полунощ е.
- Тук отварят в единайсет, но никой не ходи на бар в единайсет.
На една от масите седеше слабичък смугъл мъж, вонящ на цигари, с халки на ушите и голи татуирани ръце; ризата му беше разкопчана до пъпа. Като видя Бил, стана и двамата се разцелуваха. Бил го представи като Пиер - първо на Кейт, после на Декстър и накрая на „та femme, Julia“ Пиер изглеждаше изненадан, че Бил е женен.
Американците си избраха маса до тази на Пиер, при когото седяха един мъж с подобен вид и две прилични на манекенки млади жени по дънки и впити блузи.
Кейт отпи от виното си.
В заведението беше тъмно и шумно; пулсиращите светлини, тътнещата музика и виещите се по дансинга тела пречеха на концентрацията; сетивата им бяха претоварени, но целият този хаос създаваше някакво особено усещане за лично пространство, за енергиен щит, зад който Кейт можеше да се скрие за миг и най-после да огледа този Бил - съпруга на жената, която толкова бързо бе станала най-добрата ѝ приятелка на континента.
Бил беше преметнал ръка върху облегалката на ниското канапе в сепарето; беше по риза с две разкопчани копчета. Вълнистата му тъмна коса бе поразрошена, а на лицето му се бе изписала щастливата усмивка на човек, който от няколко часа не е преставал да пие. Тук, в този частен клуб на Десния бряг, Бил беше в стихията си. Навел глава настрани, той изслуша нещо, което му казваше Пиер, после се засмя гърлено. Приличаше на моден дизайнер или кинорежисьор - на всичко друго, но не и на финансов посредник.
Смехът от шегата на Пиер затихна, очите му станаха сериозни, а усмивката се дръпна от лицето на Бил. Той отново се обърна към американската си компания, към собствената си маса, и срещна погледа на Кейт. Очите му се задържаха няколко мига върху нея - не ѝ каза нищо, не я попита нищо, просто я гледаше, докато тя се чудеше какво търси с погледа си и кой, по дяволите, е този човек.
Бил доминираше с присъствието си всичко наоколо. До него собствената му жена, иначе шумна, изглеждаше някак свита и тиха като мишка. Бяха странна двойка; Джулия просто не му беше в категорията.
- Я чуйте, момчета - обърна се Кейт към съпруга си и Бил, докато изваждаше телефона от джоба си. - Какво ще кажете да ви направя една снимка? - И двамата не изглеждаха във възторг, но не се възпротивиха.
В живота си Кейт се бе натъквала на мнозина като Бил - алфа-мъже, които държаха да се доказват един пред друг. Навремето ѝ се бе налагало да се справя с такива, затова сега ги избягваше.
- Джулия? - каза тя. - Би ли се доближила малко до Бил?
Тримата се усмихнаха и Кейт ги снима.
Наблюдаваше през масата двамата мъже - своя и новия си познат. Човек, просмукан от самонадеяност, която сякаш извираше от някакъв бездънен кладенец. Един господ знаеше откъде я черпи - може би беше изявен спортист или притежаваше фотографска памет, или беше изключително надарен в леглото; и тази самонадеяност буквално капеше от него като гъста лепкава течност, смазваше колелата му и караше машината му да работи безупречно, придаваше грация и сила на движенията му, дяволитост на усмивките му и покоряваща, животинска сексуалност на цялото му същество. Беше от онези мъже, които никога не приглаждат с ръка косата си, не поправят яката на ризата си, не хвърлят нервни погледи наоколо, не говорят излишно, не заекват, нямат никакви тикове и комплекси.