А на съпруга ѝ просто липсваше всякаква увереност. У него притокът на сили бе прекъснат, сякаш имаше спукана тръба и до горе стигаше само тънка струйка, недостатъчна, за да заглади острите ръбове на притеснението и несигурността, на нервния тремор, непохватните движения и вътрешния дискомфорт. Това беше нейният мъж, който се нуждаеше от нея, и то не мимолетно, а отчаяно и завинаги. Но и Кейт имаше остра нужда да бъде нужна някому. През целия си живот бе гравитирала около мъже, които бяха имали нужда от нея повече, отколкото я бяха желали. И накрая се бе омъжила за онзи, чиято нужда беше най-остра.
Новият познат отново я гледаше изпитателно и сякаш я предизвикваше с пълното съзнание, че го преценява, и държеше тя да знае, че той също я преценява.
И без да иска, Кейт си мислеше какво ли би било да е с мъж, който няма никаква нужда от нея, а просто и единствено я желае.
Тя не забеляза кога се появи третата бутилка шампанско, просто си каза, че няма как да са още на втората. Отпи глътка от чашата си, после още една и в този момент Джулия я дръпна към дансинга, където подскачаше и се друсаше опиянена тълпа, сякаш единен организъм извършваше едно и също движение; потта лъщеше на премигващата светлина на стробоскопа, въртящото се кълбо проблясваше в мрака с хилядите си огледалца.
Декстър беше увлечен в разговор със зашеметяващо красивата жена, която четеше новините по един от телевизионните канали. Тази френска говорителка тъкмо му разправяше, че искала да се премести във Вашингтон и да отразява политическия живот там; дори и сега тя се опитваше да изкопчи от него любопитна информация, с каквато Декстър не разполагаше. Кейт не му се сърдеше за моментната тръпка да бъде обект на вниманието на една недостъпно разкошна жена.
Всички бяха доста пияни.
Джулия бе разкопчала още едно копче на блузата си, преминавайки границата между сексапил и ексхибиционизъм. Но пък половината от жените на дансинга се бяха разголили малко или много.
Кейт извърна поглед встрани от пулсиращите светлини и човешките тела, към отсрещната стена, където Бил се бе присламчил до някаква привлекателна жена, която точно в този момент, ако не я лъжеше зрението, го облиза по ухото.
Погледна Джулия; очите ѝ бяха затворени, дългите ѝ мигли опираха в бузите и нищо от ставащото наоколо не достигаше до съзнанието ѝ.
Кейт отново огледа кипящото море от човешка плът. Сега устата на Бил беше допряна до ухото и шията на жената. Тя му кимна усмихнато. Бил я хвана за ръката и я отведе нанякъде.
Очите на Джулия вече бяха отворени, но изобщо не гледаха към Бил. Той междувременно се отдалечаваше с младата жена по един от онези коридори, каквито има във всеки клуб и нощен бар и които водят към тоалетната, офиса, килера с метлите или задната врата, излизаща на някоя тясна уличка. С други думи към местата, където се отправят хората нощем, обзети от желание, мимоходом свалящи ципа на панталоните си, задъхани и нетърпеливи.
Кейт бавно замижа и остана със затворени очи в продължение на няколко секунди, отмервани от думкащия техно бас. Когато ги отвори, Джулия танцуваше с някакъв висок, болезнено слаб младеж. Влажните ѝ устни бяха полуразтворени, зъбите ѝ блестяха, езикът ѝ потрепваше закачливо. Едната ѝ длан беше върху корема, после бавно се плъзна нагоре, обхвана гърдата ѝ в шепа и после отново се спусна към корема и по-надолу, към хълбока и бедрото. Беше отметнала глава назад, шията ѝ лъщеше от пот, очите ѝ бяха премрежени и гледаха не към мъжа, с когото танцуваше, не и след изчезналия ѝ съпруг, а - Кейт знаеше това, без дори да се обърне - към Декстър.
Беше три и половина сутринта.
На булеварда не се виждаше жива душа, нямаше дори таксита, но изведнъж се появиха онези двамата - закачулени, с торбести панталони, пиърсинги и редки брадици. Единият блъсна Декстър към стената, другият с отработено движение извади пистолет.
По-късно Кейт щеше да възстанови случилото се като на забавен каданс, с всяка най-малка подробност, движение по движение, както се бяха запечатали в съзнанието ѝ. По лицето на Декстър се бе изписала паника, Джулия беше замръзнала в ням ужас и единствено Бил бе запазил спокойствие, само по себе си впечатляващо, и ги призоваваше с твърд глас:
- Je vous еп prie. Un moment.
Кейт бе останала някак встрани от конфликта и преките участници я бяха игнорирали. Това я улесняваше. Тя веднага си набеляза план за прекратяване на атаката: удар с крак в слепоочието, лакът в бъбрека, изтръгване на оръжието. Но ако го направеше, всички щяха да се питат откъде у нея такава смелост, откъде тия умения, а това вече нямаше как да го обясни.