- Не.
Евън погледна бележника пред себе си.
- Убит е във Веракрус. Два куршума в гърдите и един в главата. Без отвличане, без касапски изпълнения и зрелищност. - Точно както я бяха обучили.
Това беше моментът в разговора - в разпита, - когато тя най-сетне разбра накъде бие Евън с този безкраен поменник от кръвопролития и насилие: целта беше да ѝ се изтъкне, че макар от години вече да не е на оперативна работа, тя още не се е прочистила от вонята на мръсните операции. Нито пък някога щеше напълно да се прочисти.
- И така, това убийство нямаше вид на извършено от човек в бизнеса с дрога - продължи Евън. - Убиецът по-скоро е бил някой от нашия бранш.
Те винаги познаваха собствения си почерк.
- Сантибанес беше онзи, който навремето се беше сдушил с Лоренсо Ромеро, нали така?
Ромеро беше информатор на ЦРУ, подавал подвеждаща информация на водещия офицер срещу огромни суми от los narcotraficantes. За жалост в резултат от това водещият офицер бе получил куршум в главата и трупът му бе хвърлен в залива Тампико. Целият мексикански отдел реши единодушно, че Ромеро заслужава възмездие, и Кейт, единствената жена в групата, бе избрана за примамка на този знаменит женкар. Тя бе способна да приспи бдителността му и да изпълни присъдата, когато най-малко я очакваше.
- Както вече казах, не знам нищо конкретно за Сантибанес.
- Е, добре - кимна Евън, забил нос в бележника си. - А за Едуардо Торес?
Кейт си пое дъх - нито твърде дълбоко, нито прекалено плитко. Най-после си бяха дошли на темата.
Декстър беше в Лондон по време на самото изнасяне от дома им във Вашингтон. Камионът на фирмата за пренасяне на мебели, съоръжен с малък кран, пристигна точно в осем сутринта, за да натовари цялата им покъщнина: легла и канапета, чаршафи и посуда, прахосмукачката и четката за тоалетна. Столове, шкафове, бюро, трапезария. Всичко бе изнесено през прозореца, до десет вътре не беше останало нищо. Подписаха се документи, приел-предал, вратите на камиона се затръшнаха и той отпътува.
Беше мрачен, дъждовен есенен ден, обичаен за тези места. Прозорецът бе стоял широко отворен цяла сутрин. Апартаментът беше празен и изстинал. А Кейт - отново сама.
Сама в очакване на контейнера, който трябваше да пристигне след три седмици чакане да бъде освободен на митницата. Същият оранжев контейнер, който бе изпратила от бордюра във Вашингтон преди два месеца, застанала пред една друга опразнена къща; и тогава имаше подписани документи, удостоверяващи, че всичко е опаковано, натоварено и прикачено към един влекач с черна кабина, украсена с кичозни стикери на невъзможно гърдести жени, който да го откара към пристанището на Балтимор, за да бъде натоварен на контейнеровоза „Осака“ за единайсетдневно пътуване през Атлантическия океан до Антверпен, откъдето да бъде прикачен към друг влекач, бял и без украса, собственост на холандска спедиторска фирма, който сега тъкмо завиваше иззад ъгъла, за да паркира пред празния им апартамент, а тя беше отново сама, докато съпругът ѝ отново вършеше същата работа, но на друг континент, а децата ѝ бяха на училище и учеха същите неща, и нещата в контейнера бяха същите, а голямата разлика беше в нея, в това къде се намираше и коя беше. В Европа, новата Кейт.
- Декстър изглежда страхотен съпруг. Така ли е?
Разговорите ѝ с Джулия бяха станали много по-лични и това не ѝ допадаше. Новата ѝ приятелка изпитваше остра нужда от близост и на практика молеше Кейт да се сближат. Въпреки всичките си заучени пози на самонадеяна общителност Джулия беше болезнено неуверена. Навремето не ѝ вървяло в любовта, била плаха при запознанствата си с мъже и се чувствала неудобно в интимните си връзки. Целия си живот бе прекарала в самота, също като Кейт, докато не бе срещнала Бил. Но все още се държеше, като че ли е сама, сякаш се боеше, че сполетялото я щастие всеки миг може да ѝ бъде отнето, и то по независещи от нея причини.
Кейт не знаеше какво да отговори на въпроса ѝ - дори мислено, пред себе си. След преместването отношенията ѝ с Декстър се бяха подобрили за малко - той бе станал необичайно внимателен към нея. Двамата се бяха сближили и се чувстваха добре един с друг. Тази промяна бе заздравила брака им. Макар че ползата за Кейт като личност беше спор- на.
Но с течение на времето Декстър все по-малко се задържаше вкъщи, беше все на път незнайно къде. Тя нямаше сили да слуша описанията на маршрутите му. Освен това и когато си беше вкъщи, вече бе някак загадъчен и затворен в себе си, сякаш умът му беше другаде.