А в мазето на малката бяла къща, зад капака на отдавна неработещия топломер, има малка стоманена каса.
- Добре. А, и още нещо, Декстър. Джулия ме помоли да ти предам нещо.
Те вече са изрепетирали спешния преход до Ардените, нещо като тренировка в реални условия.
- Да?
- Полковника е мъртъв.
Декстър не отговаря.
- Декстър?
- Да-казва той,-чух те.
- Ами добре тогава. A bientоt.
А вътре в малката желязна каса в мазето на бялата къщичка са наредени пачки чисто нови банкноти, непроследими, общо един милион евро. Пари за нов живот.
Двойката испанци са си тръгнали. Кейт е сама, разглежда фотосите - снимки на пясък, небе и вода, небе, вода и пясък, вода, пясък и небе. Неумолимо редуващи се успоредни линии в синьо и бежово, в бяло и нюанси на сивото. Ефектът е хипнотичен, изображенията са толкова абстрактни, че местата и пейзажите са редуцирани до линии и цветни петна.
Може би някой плаж, мисли си Кейт. Може да си изберем някой далечен морски бряг и да заживеем там. След като веднъж завинаги изчезнем оттук.
9
Не беше лесна задача да се свърже с когото и да било в Америка поради часовата разлика и училищното разписание. До обед Кейт беше свободна, но по това време всички на Източното крайбрежие спяха или закусваха. Когато във Вашингтон станеше девет, тя вече вземаше децата от училище, занимаваше се с тях или беше при месаря, зарзаватчията или пекаря, или на фитнес, или отиваше някъде с колата, или готвеше, чистеше и переше. Когато отново се почувстваше свободна - децата изкъпани и в леглото, чиниите измити, къщата разтребена, - тя вече беше изтощена и нямаше желание да общува с когото и да било. Намираше сили само за телевизионните сериали или за малко интернет - животоподдържащите средства на дигиталната ера.
В нейния часови пояс имаше един-единствен човек, на когото можеше да се обади. Тя набра многоцифрения номер и отсреща вдигнаха след първото позвъняване.
- Ало - каза тя. - Скучно ми е. - Без обръщение, без да се представи. Никакви имена по телефона, за нищо на света. - Толкова ми е скучно, колкото не ми е било никога досега, през целия ми живот.
- Съжалявам - каза той.
- Гледам как се върти пералнята.
- Това е добре - каза той. - Важно е семейството ти да бъде облечено в чисти дрехи.
Кейт си даде сметка, че целият разговор - скука, пране - звучеше точно като кодиран разговор между информатор и неговия водещ офицер.
- Кажи ми нещо интересно - каза тя.
- Интересно? Хммм, я да видим... Нито един американски президент досега не е бил единствено дете. Всички са имали братя или сестри. Ако не биологични, то поне доведени.
Тя познаваше Хейдън от началото на кариерата си. Но след толкова изминало от тогава време беше лесно да забрави характерния му провлачен тембър на отегчен светски лъв, аристократичния му акцент на човек, който говори почти без да си отваря устата.
- Пиша ти четири и половина.
- Не си справедлива. Според статистиката двайсет процента от децата в Америка нямат братчета и сестричета. Но никой президент досега да не е бил единствено дете?! Моля ти се!
- Е, добре де, добре. Не съм справедлива - каза тя, с мъка потискайки усмивката си. Хейдън беше пълен с любопитни факти за живота, които винаги я развеселяваха. - Самотна съм.
- Знам, че е трудно - каза той. - Но ще се оправиш. - Хейдън беше прекарал целия си живот зад граница и разбираше тези неща. - Повярвай ми.
- Може би татко иска да ни каже какво е правил днес?
Джейк и Бен изобщо не вдигнаха глави от чиниите с Boff-lamott-ястие от „Моите баварски рецепти“, стр. 115. Дори и да знаеха, че единият от родителите им току-що е нападнал другия, това едва ли би ги заинтересувало особено.
Декстър не каза нищо.
- Може би татко си мисли, че мама не е достатъчно умна, за да разбере какво работи?
Той спря да дъвче.
- Или татко просто не се интересува какво го пита мама?
Бен и Джейк се спогледаха, след което насочиха цялото си внимание към баща си.
Кейт знаеше, че не е права. Не биваше да постъпва така, но беше гневна и озлобена. Днес следобед бе изчистила три тоалетни. А чистенето на тоалетни беше на едно от челните места в нейния списък на омразните неща.
Декстър остави вилицата и ножа.
- Какво точно искаш да знаеш, Кат?
Тя потрепери при нарочното споменаване на предишното ѝ име.
- Искам да знам какво работиш.