На Кейт ѝ ставаше все по-трудно да издържа погледа на този човек.
- Ако имаш зъб някому - каза тя, - то е завинаги.
Химикалката на Евън беше надвесена в готовност над бележника, но нищо от казаното дотук не си струваше да бъде записано. Той почука с опакото по листа - четири пъти, бавно, сякаш тактуваше.
- Да - каза той. - Определено е така.
- Я виж, я виж, и това ако не е приятна изненада!
Кейт се разхождаше по Гран Рю, покрай пекарните, месарниците и работилничките за шоколад, покрай магазините за дамско бельо и обувки, аптеките и бижутерийните бутици. Тази пешеходна улица беше отворена за автомобили само сутрин, и то за зареждащи магазините. Камионетки и пикали пълзяха по платното или бяха паркирани с работещ Двигател пред съответния магазин. Продавачки отключваха врати, внасяха кашони със стока, поглеждаха в огледалото прическите и грима си; доставчици вдигаха и сваляха хидравличните платформи, бутаха колички, влачеха тежки кашони. И насред всичко това да срещне точно Бил Маклийн, несъществуващия валутен търговец от Чикаго!
- Да - отвърна Кейт. - Наистина приятна. Какво те е подмамило да излезеш от офиса днес?
От известно време Кейт се канеше да каже на Декстър за констатациите от проучванията си. Обстоятелството, че семейство Маклийн се бяха оказали фикция в известен смисъл, ѝ се бе сторило донякъде забавно. Но си представяше и сценарии, при които двамата бяха неизправни длъжници или включени в програма за защитени свидетели, или пък укриващи се мафиоти, обрали банки, извършили убийства- опасни престъпници, бягащи от правосъдието. А можеха да се окажат и от ЦРУ.
Но имаше някои пречки, които не ѝ позволяваха да сподели подозренията си с Декстър. Първата беше, че Декстър и Бил твърде бързо се бяха сприятелили. Бил беше единственият му приятел. Няколко пъти бяха играли тенис, след което бяха вечеряли заедно и Декстър се бе прибрал късно, видимо щастлив.
Кейт и Декстър бяха ходили семейно на дегустация на вино, организирана от Американския женски клуб, на родителска среща в училището на децата, на кино и на театър. Веднъж бяха отишли на гости при едно семейство и веднъж друго семейство им бяха дошли на гости. Познаваха се с някакви хора. Но всъщност Кейт беше тази, която завързваше познанства, а Декстър просто я придружаваше като неин съпруг, колкото да поддържа разговора с разни британски банкери, холандски адвокати или търговски пътници от Швеция. Но бил Маклийн си беше приятел на Декстър и Кейт не желаеше да му го отнема. Не искаше дори за момент съпругът ѝ да я заподозре, че се опитва да го раздели с приятеля му
Имаше и друга пречка: нямаше как да му признае факта, че към това шпиониране в интернет я бе подтикнал отчасти професионалният ѝ навик да не се доверява никому. Навик, който произтичаше от самопознанието, от осъзнаването на собствената ѝ потайност.
- Еее, разкри ме! - Бил се усмихваше дяволито.
- Какво си направил?
Третата пречка беше, че тя просто нямаше как да му обясни част от мотивите си - съвсем малка наистина, но съществена, - а именно сексуалното привличане.
- Ами... жена ми я няма. Рано тази сутрин замина за Брюксел.
Кейт се беше примирила, че несъществуването на семейство Маклийн ще остане тайна за Декстър. Поне докато - ако изобщо - откриеше още нещо. Или направеше опит да открие, а не откриеше, което само по себе си пак щеше да си е един вид откритие.
- Та се разхождам из la ville - Бил пристъпи крачка към нея, после още една, наведе се и прошепна в ухото ѝ - и си търся жена, готова да прекара деня с мен в леглото.
Кейт зяпна.
Усмивката на Бил стана още по-широка.
- Шегувам се - каза той и вдигна торбичката в ръката си. - Трябваше ми нещо от компютърния магазин.
Тя го плесна с длан по гърдите, не много силно.
- Мръсник!
Вгледа се в него, заинтригувана; той също я оглеждаше закачливо. Беше ѝ забавно; малко флирт би бил от полза и за двама им, в известен смисъл и за четиримата. Невинен флирт.
- Жестока хватка му приложи на онзи в Париж - каза Кейт. - Беше много смел. Много мъжествен.
- Хайде, хайде! - отвърна шеговито той. - Нищо работа.
- Къде си ги учил тези хватки?
- Нищо не съм учил - каза Бил. - Просто имам светкавични рефлекси.
Това не звучеше достоверно, но Кейт реши да не го притиска.
- Джулия наистина ли е в Брюксел?
- Да. Отиде да се срещне с някаква стара приятелка, която минавала оттам, каквато и да е причината разни хора да ходят в Белгия.
- Състудентка?
- Не.
- Джулия къде всъщност е следвала?