- Не всички студенти представят снимки за албума на випуска, госпожо.
- Бихте ли проверили? - И с възможно най-милия си глас добави: - Моля ви!
Мълчание. Кейт си помисли, че линията е прекъснала.
- Ало?
- Да, госпожо. Ще проверя. Моля, задръжте така.
В настъпилата тишина Кейт се питаше дали Декстър ще се сети да погледне телефонната сметка. И ако да, дали ще я попита защо е провеждала телефонни разговори тъкмо с Чикаго, след като не познава никого там, и дали тя ще му каже истината, или просто ще смотолеви някакво извинение, че е искала да се свърже с обслужване на клиенти на... на кого всъщност? Каква причина би могла да измисли?
- Съжалявам, госпожо, оказва се, че Уилям Маклийн е тъкмо един от онези, които не са изпратили снимка за албума на випуска.
- Ах, колко жалко - каза Кейт.
И абсурдно, допълни наум тя. Мъжът, когото познаваше като Бил Маклийн, никога не би отказал да даде снимката си за публикуване. Нито сега, нито преди.
10
Отново сама. Не точно сама - децата ѝ бяха тук, но мъжът ѝ пак отсъстваше.
И от нямане какво да прави тя отново седна пред компютъра.
Коя би била най-логичната, най-очевидната причина някой да си създава легенда чрез фалшива самоличност? Докато отваряше интернет търсачката, умът ѝ се луташе в догадки...
Първата ѝ мисъл, вътрешният ѝ инстинкт ѝ казваше, че това се прави с цел бягство от нещо ужасно. От някакво непростимо, незаличимо събитие, в което един от двамата е бил замесен. Престъпление. Убийство, при което извършителят - той? тя? - е бил оправдан, но животът им е бил съсипан веднъж завинаги. И са се принудили да напуснат страната.
Или пък престъплението може да не е включвало насилие - например присвояване на средства чрез фалшификация на финансовите отчети. Главен счетоводител на фирма подправя книжата, а натопява генералния директор, за да отърве кожата. С репутацията му е свършено, никога вече няма да може да си върне предишния социален статус и единствената му възможност е да започне на чисто някъде другаде.
Или пък тя бе в дъното на всичко. Да кажем, излежала е десетгодишна присъда за... какво? За връзка с малолетен? За непредумишлено убийство при шофиране в пияно състояние? При което Бил я е изчакал да излезе от затвора - разбира се, нито особено търпеливо, нито строго моногамно, - но все пак е изчакал да я пуснат, след което двамата са сменили имената си и са напуснали страната.
Кейт отвори електронна таблица и се приготви да нанася имена, дати и престъпления. Върна се в интернет и намери основните новинарски медии на Чикаго. Започна да чете едно по едно съобщенията от криминалната хроника, като търсеше снимки на обвиняеми, на осъдени, оправдани или пуснати от затвора.
- Съжалявам, че трябва да ти го съобщя - каза ѝ Евън, - но се налага да снемем прикритието ти.
Точно както бе очаквала Кейт след всичко онова, което бе извършила или видяла да се извършва. В известен смисъл животът под прикритие беше някакво облекчение, защото я освобождаваше от необходимостта сама да взема решения. Ако ѝ беше забранено да казва каквото и да било на когото и да било, не се налагаше да решава на кого какво да каже.
- Разбирам. Няма проблем.
Евън я изгледа втренчено, вероятно опитвайки се да прецени степента на нейното разочарование, на безсилието и гнева ѝ в резултат от това негово решение. Но тя не изпитваше нито едно от трите.
- Е, това е всичко, Кейт.
- Какво?
- Приключихме.
Тя погледна часовника си. Беше единайсет и трийсет.
- За днес ли?
- Завинаги.
- О!
Кейт не блъсна припряно стола назад, не се надигна от мястото си, не направи каквото и да било движение. Не искаше тази част от процеса да е свършила. Защото, когато свършеше, това щеше да означава край на всичко. Край на кариерата ѝ.
- Наистина ли?
Евън стана.
- Наистина.
Той протегна ръка. Това беше краят.
Улицата на Кейт правеше плавен завой и свършваше внезапно като повечето улици в Европа. В Щатите всички улици бяха дълги и прави, продължаваха с километри, докъдето стигаше погледът, и имаха десетки, понякога стотици преки. Това, най-кратко казано, беше разликата между Европа и Америка.
В началото на Рю дю Рост имаше бариера - стоманена греда на червени и бели райета, върху която с черни букви пишеше „RUE BARREE“ - улицата е затворена. До бариерата небрежно беше застанал полицай и бъбреше с жена с къса престилка. Сервитьорка, излязла от заведението да изпуши една цигара.