Кейт се канеше да се дръпне от прозореца, когато нещо привлече погледа ѝ: на втория етаж, приблизително на равнището на очите ѝ, се отвори огромен френски прозорец, през който се излизаше на малко балконче. Елегантен мъж в тъмен костюм се появи на него и погледна надолу към двора. Бръкна в джоба на сакото си, извади пакет цигари, изтръска една навън, щракна със златна запалка и се облегна на ниския каменен парапет.
От мястото си Кейт виждаше десена на вратовръзката му - на пръв поглед плътно синя, тя имаше дискретни райета в тъмночервено и беше великолепна.
По права линия мъжът беше на не повече от двайсет и пет метра.
Каква абсурдно лесна мишена, помисли си Кейт.
Мъжът на балкона дръпна дълбоко от цигарата си, издиша облак дим и с остатъка направи три перфектни кръгчета. Кейт виждаше, че очите му шарят по чакълените алеи отдолу.
Сцената беше абсолютно идентична с един случай в Барбадос отпреди години. Тогава обектът се бе появил на терасата на една обикновена на вид вила, наета за сезона. Само че разстоянието до въпросната тераса в Барбадос беше около двеста и петдесет метра. А тук дори нямаше нужда от оптически мерник.
- Това води до привикване, не мислиш ли? - попита Джулия. - Да наблюдаваш какво става у съседа...
- Ммм - отвърна разсеяно Кейт.
Първоначалното ѝ подозрение беше, че семейство Маклийн са избягали от нещо или някого в Щатите. Но сега беше почти убедена в обратното: че бяха дошли в Люксембург с конкретна мисия. Дали тя не включваше политическо убийство?
Кейт загаси лампата и се обърна към Декстър. Остатъчният вкус на червено вино в устите им се смесваше с вкуса на пастата за зъби. Двамата бързо преминаха през стандартната програма за възбуждане. Правиха секс като по наръчник, нито особено удовлетворяващ, нито кой знае колко изобретателен, поредното с нищо незапомнящо се механично съвкупление.
После пийнаха по чаша вода и навлякоха пижамите.
- Знаеш ли, утре вечер съм на тенис с Бил - каза Декстър.
Тя дори не обърна глава към него в тъмното.
- Добре си прекарвате двамата, а?
- Ами да, той е добро момче.
Кейт лежеше, вперила поглед в тавана. Имаше нужда да поговори с някого по въпроса, и то не с кого да е, а точно с Декстър. Колкото и да я беше яд на него заради новия ѝ живот, той си оставаше най-добрият ѝ приятел. Но се притесняваше, че това би означавало да премине някаква негласна граница в брака им.
- Защо? - попита я Декстър. - Друго ли имаше предвид?
Ако Кейт сега му кажеше: „Декстър, боя се, че Бил и Джулия не са онези, за които се представят“, той положително щеше да ѝ се ядоса. Или да почне да се оправдава. Да ѝ дава всевъзможни правдоподобно звучащи обяснения, каквито със сигурност имаше в запас.
- Нещо против Бил ли имаш?
Рано или късно Декстър щеше да поиска отговор от Бил, макар и не заядливо. И онзи щеше да му подхвърли някоя въдица, която Декстър с готовност щеше да налапа. Най-вероятно, предполагаше Кейт, щеше да му каже, че са в програма за защита на свидетелите. И че им е забранено да обсъждат подробности от живота си. Достоверността на подобно твърдение не можеше да бъде нито доказана, нито опровергана. На мястото на Бил и тя би твърдяла нещо подобно.
Кейт не можеше да реши за себе си кое от двете беше по- малкото зло: да се скара с Декстър заради евентуалните тайни на Бил или да ѝ се наложи - най-после - да му разкрие собствените си тайни.
И така, тя си лежеше в тъмното, вперила поглед в тавана, и се питаше по какъв начин да започне разговора със съпруга си.
След време щеше да си спомня този миг - не уникален сам по себе си, но конкретен миг, останал в съзнанието ѝ, - в който би могло да се промени толкова много. Лудостта още не я бе обхванала, тя още не бе започнала да се рови за нови тайни, всяка допълнително усложняваща старите в един порочен кръг, на който не се виждаше краят.
Легнала в тъмното, изгаряща от желание да проведе разговора, който си бе намислила, но неспособна да го подхване, тя накрая каза само:
- Не, разбира се. Бил е страхотен.
Най-фаталната нерешителност в живота ѝ.
Днес, 11:40ч.
В единия край на коридора е килерът, чиито рафтове са натъпкани със спално бельо на цветчета и пухкави снежнобели хавлиени кърпи. В другия край е помещението за багаж. Кейт завърта очуканата месингова топка на вратата.
Големите куфари- три на брой - са струпани един върху друг на пода. Тях носят със себе си, когато летуват на Лазурния бряг или отскачат за няколко седмици до Умбрия. Но този път Кейт се пресяга и сваля от рафта две по-малки куфарчета на колелца и една пътна чанта.