И изведнъж се бе оказало, че наблизо има и жена, замръзнала от ужас, със зяпнала уста.
Години преди това тъкмо Хейдън ѝ бе обяснявал за кръвта.
- Шекспир не е бил глупак - каза ѝ той, докато пресичаха моста „Умберто I“. Учебните занятия за деня бяха приключили и инструкторът я водеше на вечеря в една тратория зад Кастел Сант’Анджело. - Онова, което най-много измъчва лейди Макбет, е кръвта на Дънкан. Същото, което ще те измъчва и теб. „Излизай, проклето петно! „
Кейт вдигна глава и го погледна. Зад рамото му се виждаше величественият купол на „Свети Петър“, окъпан в златистата светлина на залеза. Хейдън също се бе извърнал, за да се наслади на гледката.
- Има неща - продължи той, - които никога не можеш да забравиш, видиш ли ги веднъж. Ако не искаш да ти се явяват пред очите до края на живота ти, по-добре не ги виждай изобщо.
Те обърнаха гръб на Ватикана и отново закрачиха към стария затвор. „Но кой да помисли, че старикът имал в себе си толкоз кръв? „ Хейдън беше постъпил в ЦРУ, след като бе завършил елитната гимназия „Бек Бей“, колежа „Гротън“ и Харвард, също както баща си и дядо си преди това. Кейт подозираше, че в семейството му всички цитираха литературни източници отпреди няколкостотин години минимум.
- Не забравяй, Кейт - каза той, - всички имат изненадващо много кръв в себе си.
Петнайсет години по-късно, при вида на изцапаната в червено хартия, Кейт си даде сметка защо е планирала семейната екскурзия до Германия.
Децата бяха на горния етаж и шумно играеха на гладиатори, или гадатоли на техния език. На Кейт не ѝ даваше сърце да ги поправи; струваше ѝ се, че докато произнасяха грешно някои думи, щяха да си останат вечно деца. А и тя покрай тях - млада майка. Затвори вратата на дневната и набра цифрите.
- Какво си ми приготвил днес? - попита тя.
- Хммм, я да видим... Чарли Чаплин се явил на конкурс за двойници на Чарли Чаплин и не го спечелил. Не успял дори да се класира на финала.
- Готино. Получаваш седмица. Може би дори осмица.
- Еее, много ти благодаря.
- Слушай, планирам семейна екскурзия до Бавария. Кейт знаеше, че разговорът им се записва. Или може би подслушва в реално време от някого със слушалки на главата, който след минута щеше да се обади на шефа си, а шефът - на някой колега, и всички щяха да насядат със слушалки на главите около пулта и да се чудят какъв е смисълът на този разговор. Източникът беше твърде необичаен - частен абонат в Люксембург звънеше до бюрото в Мюнхен.
- Нещо да ме посъветваш?
- Бавария? Прекрасно! Имам цял поменик предложения. - Хейдън зарецитира наизуст имена на хотели и ресторанти, маршрути, забележителности.
Когато свърши, Кейт каза:
- Помислих си, че може и да се видим, само ние двамата.
Ако с това предизвика подозрението му, Хейдън с нищо не се издаде. Но, разбира се, тя друго не бе и очаквала.
- Bonjour? - Гласът звучеше колебливо по глъхнещия интерком.
- Здра-стиии! - извика Кейт в микрофона. - Аз съм, Кейт!
Пауза.
- Кейт?
- Да!
- Ъъъ... здрасти. Качвай се.
Ключалката на вратата избръмча сърдито като повреден тостер. Джулия я посрещна по хавлиен халат, облегната на касата на вратата; лицето ѝ бе разтеглено в нещо като усмивка, но не съвсем истинска. Беше девет сутринта.
- Извинявай, че не ти се обадих. Днес не ми е ден.
- Нямаш проблем - отвърна Джулия. Това прозвуча някак странно, Джулия не казваше неща като „нямаш проблем“.
- Тази сутрин в бързината - каза Кейт - си забравих не само телефона, но и ключовете от къщи. В мен е само ключът от колата. Може ли да ползвам телефона ти? Трябва да позвъня на Декстър.
- Разбира се.
Джулия влезе в спалнята за гости, която ползваха за домашен офис, взе телефонната слушалка от поставката на бюрото и я подаде на Кейт.
- Благодаря ти. Още веднъж извинявай за безпокойството. Бил вкъщи ли е?
- Не. Излезе преди минути.
Кейт знаеше това.
- Още веднъж благодаря.
Тя набра номера на Декстър в офиса. Когато ѝ хрумна този план, най-напред мислеше да позвъни на несъществуващ номер или на собствения си мобилен телефон и да се престори, че разговаря с някого. Но ако подозренията ѝ за Джулия и Бил бяха верни, нямаше как да не я хванат. Или Бил щеше да подпита Декстър, или Джулия щеше да поиска разпечатка на телефонните обаждания.