Освен ако някой не си бе поиграл с колата ѝ, колкото да сложи джипиес на батерии под меката кожена тапицерия на седалката.
Бил излезе от сградата в 11:40 ч. Огледа се в двете посоки, преди да слезе на тротоара по няколкото стъпала. Беше в екип за тенис - бели шорти и тънко яке с червени и сини райета на ръкавите. В ледения дъжд изглеждаше гротескно като герой на „Монти Пайтън“.
Той изтича до малкото си беемве, чисто и лъскаво като играчка. Даде газ, потегли рязко и се понесе по притихналите улици към кортовете за мача с Декстър. И за обяда след това. Също с Декстър.
Първоначалната идея беше на Джулия, която я бе подхвърлила на Кейт: „Защо да не играят през деня? Така че да са си у дома вечер“, а тя на свой ред я бе предложила на Декстър. „Малко физическо упражнение денем - каза му - ще ти се отрази добре.“ Във Вашингтон Декстър бе тренирал вечерно време. Но сега обикновено работеше до късно. А когато не беше зает, Кейт го искаше у дома, при децата. При нея.
И така, тя разполагаше с цели два часа, през които Бил нямаше да бъде в офиса си в тази сграда. Тя изчака пет минути, да не би той да се върне за бутилката с минерална вода или кутията с топки, за мобилния телефон или наколенки- те, или за нещо друго, и после още пет за по-сигурно. А също и за да отлага момента.
Погледна лицето си в огледалото на сенника.
Чувстваше се доста особено - от хипотетичен план преминаваше към реални действия, поддавайки се на нещо, което можеше да се окаже тотална налудничавост, прекъсвайки една от последните връзки с нормалността. И реши: да, ще го направя. Но решението ѝ не беше стопроцентово, понеже това би означавало да си признае твърде много пред себе си за самата себе си - нещо, което не би желала да признава. Решила го бе 95 процента - достатъчно, за да предприеме безумното действие, но недостатъчно, за да повярва, че това, което смята да извърши, не е просто заради тръпката, а е действителен рационален план.
Кейт дръпна надолу периферията на новата си гумирана шапка против дъжд. Обичайната ѝ шапка, купена от Копенхаген преди месец, беше многоцветна и ярка. В Скандина- вия се продаваха много привлекателни пособия за предпазване от гадно време, защото там времето най-често беше гадно. Но днешната ѝ шапка беше някаква евтинийка, купена предишния ден от магазин за преоценени стоки край гарата. След като изпълнеше предназначението си, щеше да я изхвърли, още днес.
Тя вдигна плика от седалката до себе си и написа върху него служебния адрес на Бил; вътре имаше специална оферта от магазин за велосипеди: 20% намаление на всички модели. Беше задигнала брошурата от въпросния магазин предишния ден, докато все още обмисляше налудничавия си план.
Тя слезе от колата, нахлузи кожените си ръкавици и пресече улицата.
От петте звънеца до входната врата само петият не беше надписан. Името на първия беше германско, или може би люксембургско; вторият беше с френско име: Дюпющ на третия пишеше Ъндъруд. На четвъртия: УПМ Лтд.
Под адреса на плика тя написа „Ъндъруд“. Ако някой неочаквано отвореше вратата, щеше да излъже, че търси него. Но единственото раздвижване, което бе забелязала в сградата, беше в единайсет часа - от входа излезе някаква наконтена възрастна дама, стиснала под мишница сгъната пазарска торба, която се върна час по-късно, залитайки под тежестта на същата торба, натъпкана с покупки. Кейт я проследи с поглед, докато с мъка се катереше по наклона на улицата - едно безкрайно усилие, съпроводено с непрестанни движения на устата, при което устните ѝ се издаваха като хоботче, а на бузите се образуваха трапчинки - характерни мимики на франкофон, поддържащи тонуса на лицевите мускули за всичките онези носови френски гласни, които се произнасят правилно само със стегната уста. Си- гурно беше мадам Дюпюи.
Кейт позвъни отново. Около вратата не се виждаха охранителни камери. Но в днешно време такива можеше да има навсякъде. Очите ѝ бяха закрити от периферията на шапката.
Позвъни на Дюпюи.
- Booon-jourrr! - Гласът определено беше на стара жена.
- Bonjour, madame - каза Кейт. -J’ai une lettrepour Underwood, mais il ne respond pas. La lettre, elle est tres impor- tante.
- Ouuuiii, mademoissellle.
Старицата натисна копчето и интеркомът избръмча. Кейт бутна вратата, после я остави да се затвори сама; стъклото на прозорчето издрънча.
Изкачи се по стълбите, зави зад ъгъла и се изправи срещу мадам Дюпюи, която чакаше до вратата на апартамента си.