- Merci, madame – каза тя.
- De rien, mademoissellle. Аи deuxieme etaggge.
Кейт се качи до втория етаж, бутна плика под вратата с надпис „Ъндъруд“ и заслиза шумно надолу по стълбите. Отвори входната врата и я остави да се затвори сама, но не излезе, а остана вътре. Почака около минута, после тихомълком се заизкачва обратно.
Когато стигна до втората площадка, чу гласове. На мъж и жена. По дяволите. Огледа се. Нямаше къде да се скрие. Можеше да изтича до мазето, но ако тия двамата бяха тръгнали за гаража? Последното нещо, което искаше да ѝ се случи, бе да я хванат, че се крие.
Реши да си придаде нехаен вид и да мине покрай тях. Зави и продължи да се изкачва. Когато мъжът и жената се появиха на междинната площадка, тя се престори на изненадана, после се усмихна и каза:
- Bonjour.
- Bonjour - отвърна мъжът; жената тихо повтори поздрава.
Двамата се дръпнаха встрани да ѝ направят път.
- Est-ce quejepeux vous aider? - попита мъжът.
Кейт го изгледа неразбиращо, макар прекрасно да знаеше какво я пита.
- Може на вас помогне? - опита на английски той.
- О! - Кейт се усмихна. - Не, благодаря. Отивам при Бил Маклийн.
Мъжът се ухили разбиращо; жената запази мълчание.
Кейт се шмугна покрай тях.
- Merci- каза тя.
Сърцето ѝ биеше забързано. А това дотук беше лесната част.
Офисът на Бил се намираше на последния етаж - едната от две врати в къс, добре осветен коридор; на другата нямаше табелка. Натисна бравата, но - разбира се - вратата не помръдна. Отиде до прозореца в края на коридора и завъртя дръжката, за да го отвори. Всички прозорци в Люксембург бяха монтирани по един и същ начин - да се отварят настрани докрай и да се открехват назад за проветряване.
Кейт отвори прозореца странично, надвеси се навън и огледа прозорците и первазите по фасадата, търсейки възможни пътища за проникване. Вечнозелени увивни растения закриваха гледката към съседната сграда.
Тя се дръпна навътре в покрития с каменни плочи коридор. Пред вратата на Бил имаше изтривалка, името на фирмата му беше гравирано върху бронзова табелка, отстрани имаше звънец. Вратата беше с три ключалки, поне едната от тях щеше доста да я затрудни. Коридорът се осветяваше от два обърнати нагоре аплика и от големия прозорец. Нищо наоколо не приличаше на охранителна камера.
Кейт коленичи пред вратата. Бръкна в задния си джоб и извади доста поизносено кожено калъфче, пристегнато с гумен ластик. Вътре имаше набор от малки отвертчици, шила с гумени дръжки, клещички с остри издължени човки и други подобни пособия. Залови се за работа. Пръстите ѝ умело боравеха с миниатюрните инструменти, лицето ѝ беше на сантиметри от вратата. Нямаше смисъл да си губи времето с двете лесни ключалки, ако не беше сигурна, че ще преодолее по-скъпата и по-сложната.
Макар че тук, на последния етаж, имаше възможност да работи необезпокоявана, Кейт не разполагаше с неограничено време. А и разбиването на ключалки не ѝ беше специалност. В Латинска Америка не ѝ се бе налагало да го прави често - там всичко, което си струваше да се пази, се охраняваше с оръжие, от живи хора.
Важните за кариерата ѝ познания бяха в областта на картите, които разчиташе с лекота, и на огнестрелните оръжия, които почистваше, разглобяваше и сглобяваше и с които стреляше при нужда. Беше ѝ се налагало да овладява различни диалекти на испанския език, наблягайки на жаргона, особено на множеството вулгаризми, обозначаващи мъжки и женски полови органи. Израсла бе в един западащ град по крайбрежието на Кънетикьт, залят от латиноамерикански имигранти. Това ѝ бе дало неограничени възможности да научи уличен испански на самата улица, както и литературен испански от нископлатените бавачки, които родителите ѝ бяха в състояние да си позволят по времето, когато тя и сестра ѝ бяха още невръстни момиченца и трябваше да се прибират от училище, хванати за мазолестата ръка на някоя ниска закръглена Кончита или Хуанита.
От време на време ѝ се беше случвало да пилотира граждански хеликоптери и витлови самолети. Умееше да ги управлява, без да е въздушен ас, просто това беше част от стандартното паравоенно обучение, което бе преминала през месеците си в тренировъчния лагер.
Беше опитвала - в малки дози - и познаваше вкуса на кокаина от различни географски места и на марихуаната от цялото западно полукълбо. Знаеше какво ще усети, ако някой ѝ пусне незабелязано доза хероин или ЛСД в кафето.
Способна беше да запомни наизуст от едно чуване произволен номер до десет цифри.