Освен това имаше бюро с лаптоп, комбиниран принтер- скенер, телефон, бележник и няколко химикалки. От бележника бяха откъснати страници. Кейт отдели внимателно най-горния лист, сгъна го и го пъхна в раницата си, за да го изследва по-късно.
Лаптопът беше отворен, но приспан. Тя натисна един клавиш, за да го събуди.
Моля, въведете потребителско име и парола. Нямаше смисъл дори да опитва.
В бюрото имаше двуезични речници, още бележници и писалки. В един шкаф бяха подредени папки - банкови извлечения по няколко различни сметки с постъпления и разходи на обща стойност няколкостотин хиляди. Сумите ту нарастваха, ту намаляваха, отразявайки целия цикъл на инвестиции и дивиденти, тегления и преводи.
Всички на името на Бил, адресирани до апартамента, в който тя се намираше сега.
Имаше списания - професионални и популярни, специализирани и развлекателни, технически и новинарски. Купища списания. Кейт се пресегна и измъкна от една купчина брой на „Икономист“, гладък, без нито една гънка, без петна от кафе, без кръгчета от мокри дъна на чаши - може би неотварян или пък четен внимателно и прилежно, без подгъване, заливане с течности и прочие небрежности. Бил създаваше впечатление на подреден мъж.
Кейт се облегна назад във въртящия се стол; погледът ѝ блуждаеше, мозъкът ѝ също, търсейки да се захване за нещо, да реши откъде да започне.
В апартамента имаше малка спалня. С едно двойно, небрежно оправено легло. Меки чаршафи. Четири обикновени възглавници за спане и една голяма, декоративна. Още едно легло, разхвърляно. Кой спеше тук?
В чекмеджето на нощното шкафче - голяма кутия с презервативи. Някога бе съдържала две дузини, но запасите бяха почти изчерпани. Кого чукаше тук?
Кейт полегна откъм страната на чекмеджето с презервативите, без да качва краката си на леглото, за да не изцапа чаршафите. Притисна лице към горната възглавница. Миришеше на пяна за бръснене, на афтършейв или одеколон. Миришеше на Бил.
Протегна ръка към нощното шкафче, прекара длан по гърба му... нищо. Бръкна отдолу, опипа евтиното шперплатово дъно... пак нищо. Пресегна се под леглото, под дървените ламели, върху които беше поставен матракът, и там... напипа нещо кожено... Премести дланта си с няколко сантиметра...
... и дръпна, знаейки точно какво държи в ръка, още преди да го бе вдигнала пред очите си. През отворената врата на спалнята се виждаше входната врата на апартамента и сега Кейт инстинктивно, без да бе имала намерение да го прави, вдигна пистолета - глок 22, - който Бил държеше в закрепен с тиксо кобур под леглото си, и се прицели в нея.
ВТОРА ЧАСТ
Днес, 12:02 ч.
Кейт стои пред френския прозорец на дневната с дебели килими, високи тавани с гипсови орнаменти, библиотеки, пълни с книги и статуетки, вази с цветя, малки маслени картини и огледала с позлатени рамки.
Едно нещо не ѝ дава покой-загнездило сее в подсъзнанието ѝ, сблъсквайки се с факти и догадки за живота ѝ, за съпруга ѝ, за цялата им обща история. Едно нещо, което раздрусва спомените ѝ, принуждава я да ги преосмисля от гледна точка на поредното възможно обяснение на всичко. Нещо, свързано с колежа...
Кейт пристъпва през дневната към големите книги и албуми, подредени върху най-високия рафт. Издърпва албума на випуска на Декстър. Отпуска се на малкото канапе, албумъттежи в скута ѝ. Прелиства страниците, търсейки съответната буква. Накрая го открива: един по-млад Декстър Мур, с бухнала коса, тънка вратовръзка и гладко чело без бръчки.
Вече е убедена, че наистина ще намери онова, което търси.
Ах, ти, копеле двулично.
Кейт е чувала името само веднъж, преди близо две години, в Берлин. Почти е убедена, че завършва на -овски, което ще ѝ помогне да потвърди съмненията си, когато открие лицето.
Връща се към първите страници, към имената, започващи с „А“. Разглежда внимателно всяко изображение; всичките момчета и момичета на снимките, правени преди две десетилетия, сега са мъже и жени на нейната възраст. Обръща търпеливо страница след страница. Изведнъж всичко изглежда толкова очевидно, толкова неизбежно.
Не ѝ отнема кой знае колко време, за да открие снимката. Всъщност никакво. Ако не се броят двете години, през които не знаеше какво всъщност търси.
А сега, пълна смяна на парадигмата. Всички парчета от мозайката се разбъркват отново, въртят се в пространството, заслепяват я и я дезориентират. Но на Кейт ѝ се струва, че тази мозайка вече я е редила, и то отдавна.