Но ако бяха дошли в Люксембург, за да убият някого, то коя беше набелязаната жертва? И кои бяха те! Със сигурност не бяха от мафията, особено Джулия. Не бяха ислямски терористи. Вероятно бяха някакви американски агенти - било от Фирмата, било командоси от специалните части, морски пехотинци, нещо такова. Може би наемници? Дали не бяха тайно вербувани, за да вършат мръсната работа на американската външна политика в Европа? Да убият някого, дошъл в Люксембург, за да пере пари? Някой украински олигарх, главатар на сомалийски пирати, сръбски контрабандист?
Но какво я интересуваха мръсните им пари, какво ѝ влизаха в работата?
Или може би жертвата беше някой, чиято смърт щеше да има по-непосредствени последици за американските интереси? Някой севернокорейски дипломат? Ирански пратеник? Латиноамерикански президент марксист?
Или пък може би бяха наемни убийци, изпратени да уреждат стари сметки, да отмъстят за отдавнашна обида, да раздават правосъдие?
Цялата история изглеждаше заплетена донемайкъде. Дали пък не бяха дошли да ликвидират високопоставен американец - министъра на финансите? държавния секретар? - и да го лепнат на кубинските, венецуелските или палестинските служби, за да може Щатите да го използват като претекст за ответен удар, за инвазия.
По света имаше толкова много хора, които можеха да бъдат убити по най-различни поводи и причини.
Тук, на няколко десетки метра над Германия, тя се чувстваше като Чарлс Уитман на онази наблюдателна площадка над Остин, Тексас, докато се е чудел кого да вземе на мушка с карабината си.
Въпреки всички грешки, които бе допуснала, тя се чувстваше добре на онзи корниз под прозореца на Бил; там ѝ беше мястото. Не в мазето на някой фитнес клуб, за да обсъжда с други жени промоциите в супермаркета. А отвън, на корниза, без предпазна мрежа.
Кейт все повече се убеждаваше, че никога няма да бъде една доволна от съдбата си майка и домакиня.
- Хайде - подкани тя семейството си, нетърпелива да ги поведе нататък, да контролира каквото може. Декстър правеше снимки на зъзнещите деца, загърнати в палтата си, с червени бузи и течащи носове. - Тук ще замръзнем.
- Е, ще се видим в хотела в шест.
- Става - отговори Декстър и отвърна на беглата ѝ целувка, без дори да вдигне поглед към нея, седнал върху перваза на един прозорец на приземния етаж в природонаучния музей.
За Кейт започваха четирите часа лично време. Някои от майките в Люксембург наричаха това „тичане“, както се пуска нервозен териер през вратата на кухнята да потича в задния двор. Майките прекарваха „тичането“ заедно, на групички по три-четири, без съпрузи и деца, в Лондон или Париж, или Флоренция - четирийсет и осем часа шопинг, ядене и пиене, с добавената възможност да се запознаят с интересен мъж в някой бар и под чуждо име и под въздействието на алкохола да го отведат в хотелската си стая за колкото се може повече и по-разнообразен секс, преди на сутринта да го изритат и да си поръчат закуска от румсървиса.
Кейт си запроправя път през забързаните обедни тълпи в центъра на Мюнхен, покрай сергиите на Виктуалиенмаркт, през прочутия Мариенплац с красивата неоготическа сграда на кметството, по пешеходните улици в центъра - имаше ли на континента поне един град без „Ейч енд Ем“ и „Зара“? - и от там по лъскавата Максимилианщрасе, водеща началото си, както всички лъскави улици, от сградата на Операта. Витрините бяха отрупани с кожени палта и шапки, огромни лимузини чакаха с работещи двигатели покрай бордюрите, шофьорите седяха зад воланите с тържествените си ливреи и фуражки, а в бутиците продавачки полиглотки упражняваха познанията си по английски, френски и руски, ловко опаковайки луксозни стоки в маркови торбички.
Кейт влезе в пищното фоайе на един хотел, намери телефонен автомат, пусна монети и набра номера, който бе задигнала от офиса на Бил, като преди това набра кода - 352, защото допускаше, че е люксембургски.
Листът, който бе откъснала от бележника, беше празен, но върху него бе останал невидим отпечатък от написаното на предишния лист, което тя възстанови лесно, като го натърка леко с върха на молив.
Оказа се права.
- Ало - чу се глас на жена, американка. - Джейн е на телефона. - Акцент от горните среднозападни щати, смътно познат, макар че Кейт не можеше да го свърже с конкретно лице.- Ало?
Кейт не искаше да рискува жената да я познае по гласа.