- Ало?
Тя затвори. И така, Бил се обаждаше на някаква американка на име Джейн, живееща в Люксембург. Кейт определено имаше усещането, че връзката им е сексуална. Това усещане се подсилваше от нейната собствена самота в този предразполагащ към секс хотел, от възможността да вземе асансьора, да почука на вратата и да влезе при...
... Бил, разбира се. Сега повече от всякога, след като вече знаеше, че Бил е опасен. Че е престъпник или ченге, или - подобно на много други хора, с които я бе сблъсквал животът - и двете. Бил беше красив, мъжествен, секси, чаровен, смел; освен това държеше пистолет под леглото, на което правеше секс с чужди жени. Може би такива като нея.
Кейт излезе от хотела, изтича до стоянката за таксита и се качи в едно.
- Alte Pinakothek, danke - каза тя.
Огледа се през всички прозорци във всички посоки, докато се убеди, че никой не я следеше. И въпреки това помоли шофьора да спре още на Лудвигщрасе.
- До музей има половин километър - каза той.
- Нищо - каза тя, подавайки му десет евро. - Искам да походя.
Право напред спирката на метрото при Университета мамеше с неоновите светлини и оживлението пред барове, ресторанти и магазини, каквито заобикалят всяка спирка на метро навсякъде по света. Но тротоарите около Кейт бяха безлюдни. Тя крачеше покрай масивните неприветливи каменни сгради и внезапните пориви на вятъра я пресрещаха зад ъглите; ушите и носът ѝ пареха от студа.
Макар и развълнувана, Кейт владееше положението. Отново се чувстваше във форма, както тогава, на онзи перваз. Пулсът ѝ беше ускорен, докато крачеше енергично по непознатите улици на този чужд град с изострени докрай сетива и бистър ум. Бяха я отписали, когато напусна Оперативна дирекция и се премести като анализатор в дирекция „Разузнаване“. Когато доброволно се отказа от работата на терен и свързаните с нея опасности. Когато се самоотписа, сядайки на мекия стол зад полираното бюро.
Но тя отново чувстваше познатия гъдел, а изострените сетива събуждаха либидото ѝ.
Изведнъж, противно на всякакъв здрав разум, Кейт обвини Декстър за привличането си към Бил. Ако Декстър си беше повече време вкъщи, ако ѝ обръщаше повече внимание, във всеки смисъл на думата, ако по-често ѝ казваше благодаря, ако от време на време ѝ се обаждаше и за друго, освен да ѝ каже, че и тази вечер няма да се прибира, ако я чукаше по-често или по-страстно, или с повече въображение - ако поне веднъж си бе дал труда да сгъне една сушилня пране, по дяволите!, - може би тя сега нямаше да крачи по тази улица, фантазирайки си как ляга в онова легло с пистолета, залепен с тиксо отдолу.
Но всичко това бяха глупости и тя го знаеше: прехвърлянето на собствената вина върху изправната страна, измислянето на претексти да се сърди на друг вместо на себе си. Опита се да се съсредоточи.
Пресече ветровития площад пред Старата пинакотека; наоколо не се виждаше жива душа. Колкото повече се приближаваше до импозантната сграда, толкова студът сякаш се усилваше; в сводестите прозорци не се долавяха следи от живот. Имаше усещането, че се явява пред някакъв загадъчен съд, ръководен от всеведущ съдия.
Отиваше на среща с Магьосника, като в онзи филм. Преди време по настояване на Джейк се бе опитала да го изгледа с децата, но и двете момчета бяха избягали ужасени от стаята още през първите десетина минути.
Купи си билет, но не си взе апаратче с беседа и не остави чантата и палтото си на гардероба. Заизкачва широкото, лъснато до блясък мраморно стълбище. Започна поред, от ранната холандска и германска живопис, от които не се интересуваше особено. Премина към основните галерии, пълни с чудовищно грамадни платна от големи имена: Ра- фаело, Ботичели, Леонардо. Срещна двойка японски туристи, същите като навсякъде, улисани в беседата, с провесени от шиите фотоапарати.
Срещу „Мадоната с младенеца“ на Леонардо стоеше самотен мъж, преметнал през ръка палтото си.
Слънцето се спускаше над центъра на Мюнхен и лъчите му пронизваха огромните прозорци. Кейт погледна часовника си-3:58.
Тя мина в залата, намираща се точно в геометричния център на сградата, наблъскана с големи платна на Рубенс. „Смъртта на Сенека“ - древният философ изглеждаше учудващо блед. „Лов на лъвове“ - брутална, варварска сцена. И най-голямата - „Страшният съд“, чудовищно струпване на гола човешка плът, отгоре съдникът Христос, на свой ред съден от Баща Си.
- Невероятно, нали?
Тя погледна встрани; беше мъжът от предишната зала, с преметнатото през ръка палто, по спортно сако и вратовръзка, със сгъната в джобчето кърпичка, памучен панталон и велурени обувки. Очила с рогови рамки, старателно подстригана посребрена коса. Беше висок и слаб, някъде между четирийсет и пет и шейсет години.