- Да. - Тя насочи вниманието си обратно към гигантското платно.
- Била е поръчана за църковен олтар в Нойбург ан дер Донау, с други думи в Горна Бавария. Обаче хората, по-точно свещениците, се възмутили от цялата тази голотия. - Той махна към изрисуваната човешка плът. - Така че платното висяло в църквата само няколко десетилетия, като често го покривали, за да не се вижда, докато накрая го разкарали.
- Благодаря - каза тя. - Много интересно.
Огледа се. Наоколо нямаше никой друг. В една от съседните зали се виждаше пазач, който държеше под око семейството с малки деца, палави момченца - потенциална заплаха за музея от гледната точка на един германски охранител на изкуството.
- Всъщност неособено интересно. Максимум за четворка. При щедрост на оценителя.
Мъжът се засмя.
- Радвам се да те видя, скъпа.
- И аз теб. След толкова време...
14
- Още си живееш в хубавия Мюнхен, а? - подхвърли Кейт. - Мина сякаш цяла вечност.
Хейдън отново се изсмя. И на него му се струваше, че е в Европа цяла вечност. В разгара на Студената война беше в Полша и Унгария, после в Германия - Бон, Берлин, Хамбург, - откъдето бе следил надпреварата във въоръжаването при Рейгън; бе наблюдавал изгряващата звезда на Горбачов, разпада на СССР, постсъветските прекроявания на сферите на влияние, обединението на Германия. Беше в Брюксел за създаването на Европейския съюз, заличаването на границите, раждането на еврото. И обратно в Германия, когато целият континент започна да реагира на напли- ва на мюсюлманите, надигаха се реакционни сили, възраждаше се национализмът. Хейдън бе пристигнал в Европа, когато Берлинската стена беше в средата на живота си; сега я нямаше вече две десетилетия.
Когато Кейт постъпи във Фирмата, Стената вече бе паднала. Бъдещето беше Латинска Америка - в нашето полукълбо, до нашите граници, - въпреки че сандинистите бяха победени, а Клинтън намекваше за нормализация на отношенията с Кастро. По онова време тя нямаше усещането, че се появява в книгата чак към средата на последната глава, по-скоро някъде по средата на самата книга, на основ- ното действие, след като фиаското „Иран-контри“ бе вече отминало в цялата си грозота, а комунистическата заплаха беше избледняващ спомен за една абстракция. Бъдещето беше конкретно, изискващо действие, резултати, конкретни ползи.
Така се и оказа. Но малко по малко, година след година, Кейт чувстваше сферата си на дейност в рамките на дирекцията все по-излишна, едно глождещо усещане за безполезност, нараснало неимоверно след 11 септември, когато последната грижа на Фирмата беше кой е най-вероятният следващ кандидат за кметските избори в Пуебла. Макар ЦРУ да редефинира своята мисия още на 12 септември, Кейт така и не възстанови чувството си за полезност като оперативен служител.
През цялото това време Хейдън не беше мърдал от тук.
- Обичам Мюнхен - каза той. - Хайде, ела да ти покажа някои по-малки картинки.
Кейт го последва в друга зала, в една от северните галерии, гледащи към площада, който вече бе потънал в здрач. Хейдън мина покрай картините и се доближи до прозореца. Тя проследи погледа му и видя мъжа, облегнат на уличен стълб насред огромния пуст площад. Беше запалил цигара и поглеждаше нагоре към прозорците. Към тях двамата.
- Е, как беше разходката? Децата сигурно са се побъркали по онзи глупав замък, Нойшванщайн. Те на колко са?
- Единият на четири, другият на пет.
- Времето лети. - Макар да нямаше деца, Хейдън знаеше, че след един момент в живота си много хора започват да измерват времето не със собствения си напредък, а с възрастта на децата си.
Той още гледаше през прозореца, към мъжа на площада. Някаква жена слизаше бързо по стълбите. Мъжът се отдели от стълба. Когато жената се приближи, той захвърли цигарата, хвана я за ръка и двамата се отдалечиха. Кейт се замисли дали с Декстър отново някога ще ходят по улиците, хванати за ръце, както навремето, преди да се оженят.
Хейдън обърна гръб на прозореца и се приближи към малък изчистен натюрморт в тъмни тонове. Фламандски шедьовър на светлосенките.
- Холандците - каза той - са най-високите хора на земята. Среден ръст: метър и осемдесет и три.
- За мъжете ли?
- За всички. Мъже и жени.
- Хммм. Това е за петица.
- Петица? Само толкова? Много си строга. - Той вдигна рамене. - И така, какво мога да направя за теб?