Погледът ѝ се спря на една пейка в парка отсреща, до алеята, водеща към Фарагът Скуеър. Не първата пейка, непосредствено до тротоара, не и втората, а третата, на петдесетина метра навътре в парка. На нея, нахлузил на главата си червената карирана шапка, която Кейт не можеше да сбърка с нищо друго, понеже лично му я бе поръчала по каталог, седеше Декстър. С непознат мъж.
След като Декстър заспа, Кейт седна пред камината и си състави списък на възможните причини двама агенти на ФБР, командировани към Интерпол, да се намират тук, в Люксембург, и да се намесват в живота на бивша служителка на ЦРУ. После ги оцени по десетобалната система за степен на вероятност. Най-ниски стойности - от 1 до 5 - даде против волята си на обясненията, според които това нямаше нищо общо с нея и Декстър. Няколко сценария, в които участваше само Декстър, получиха от 1 до 7. Повечето звучаха по-скоро безобидно.
Но сценариите с нейно участие получиха осмици и деветки независимо от уверенията на Хейдън, че онези агенти не били тук заради нея. Разбира се, беше напълно възможно да е станала и грешка; все пак през годините Бюрото и Управлението не спираха да се надлъгват и да си погаж- дат мръсни номера. А може и да я пазеха от някого, който я дебнеше, за да ѝ навреди. Или пък, след като беше напуснала така внезапно ЦРУ, това им се бе видяло подозрително, или бяха попаднали на други улики, сочещи към нея, и я подозираха в престъпление, което не бе извършила.
Тя внимателно пусна списъка си върху тлеещите въглени в камината.
Онази студена ветровита вечер във Вашингтон, докато стъклата на старите прозорци потракваха в износените си рамки, Кейт си бе блъскала главата дали - и как - да постави на Декстър въпроса за срещата му с непознатия на Фарагът Скуеър. В крайна сметка събра сили да го попита: „Днес прави ли нещо интересно?“ В отговор той бе казал само: „Не.“
Тя бе изоставила темата, картотекирайки я в по-отдалечените гънки на съзнанието си, за да бъде отворена някога в бъдеще, ако се наложи. Нямаше желание да узнава тайните на съпруга си освен в краен случай.
16
- Здрасти - каза Декстър. - Как я караш?
По линията имаше шум, както обикновено, когато се обаждаше от данъчни убежища, свърталища на престъпници и аферисти, от местата, които обикаляше вероятно за да помага на разни мошеници да укриват парите си, или каквото там вършеше, заради което му се налагаше да лъже женаси.
Кейт въздъхна; останала беше на края на силите си от разправии с децата, а и на него я беше яд.
- Добре - отвърна тя, като отиде в другата стая, далеч от детските крясъци. - Всичко е прекрасно.
- Така ли? Звучиш ми...
- Как?
- Не знам.
Тя погледна навън през прозореца, към небето, което в този момент променяше цвета си от сив - обичайния през деня - в черен.
- Всичко наред ли е?
Нищо не беше наред, абсолютно нищо. Но какво можеше да му каже по телефона, докато той беше в Цюрих?
- Да - каза рязко тя. Тази една сричка, изплюта със стиснати устни, отбеляза края на темата. - А ти кога се връщаш?
Пауза.
- Тъкмо се канех да ти...
- По дяволите, Декстър!
- Знам, знам. Наистина съжалявам.
- Утре е Денят на благодарността, Декстър. На благодарността.
- Да. Но хората, за които работя, даже не знаят за него. За тях утре е четвъртък.
- И това, с което си се захванал, каквото и да е то, не може да почака? - попита тя. - Или някой друг да го свърши?
- Чуй ме, на мен тази работа не ми доставя повече удоволствие, отколкото на теб.
- Така разправяш.
- Какво искаш да кажеш?
Защо се заяждаше с него?
- Нищо.
Мълчание.
Кейт знаеше защо се заяжда - защото беше разярена, защото ФБР и Интерпол душеха нещо около нея, защото веднъж навремето бе взела едно ужасно решение, което щеше да я измъчва вечно, и защото единственият човек на света, в когото някога бе вярвала безрезервно, я лъжеше.
Може би това бяха невинни лъжи. И може би между тях и яростта ѝ нямаше нищо общо. В края на краищата не той я бе принудил да направи морални компромиси в кариерата си, които да съсипят живота ѝ. Не той я бе принудил да пази това в тайна. Нито я бе принуждавал да ражда деца, да жертва амбициите си, да напусне работа. Нито пък да се премести с него в чужбина. И сега не я принуждаваше да гледа децата, да чисти, пазарува, пере и готви, и всичко това сама. Не я принуждаваше да живее в самота.