Той отвори уста, затвори я, после отново я отвори и каза:
- Няма значение. Както и да е, ликвидирах куп финансови инструменти и спечелих от това двайсет бона. - Декстър отваряше вратичките на шкафовете и надничаше вътре. Той дори не знаеше къде се държат чашите за вино.
- Ей там. - Кейт отново посочи с острието на ножа. Но междувременно Декстър се бе приближил и в жеста ѝ имаше нещо неуместно. Тя остави ножа върху кухненския плот.
Той гръмна тапата и наля чашите, пяната избликна до ръба, после бавно се утаи.
- Наздраве.
- Наздраве - отвърна тя. - И честито!
- Тате! Моля те!
Кейт отнесе бутилката в трапезарията. Декстър седна на масата, опитвайки се да отгатне сюжетите на детските рисунки. Бяха твърде абстрактни.
Декстър изглеждаше щастлив. Кейт си каза, че моментът е подходящ.
- Мисля си - започна тя, - че вместо в Южна Франция можем да отидем на ски. За Коледа.
- Охооо! - чу се обичайната му прелюдия към някоя заядлива шегичка. - Не оставяш парите да хванат мухъл, а?
- Не е това. Мисля си го отдавна. Хотелските ни резервации подлежат на отменяне. А в някои ски курорти още има свободни места.
- Но Южна Франция - възрази той - е в челната петорка, нали знаеш?
Челната петорка. Понастоящем тя включваше Париж, Лондон, Тоскана, Коста Брава и Южна Франция - в най- широкия смисъл на това понятие: Ривиерата и Прованс, но също и Монако, което, макар формално да не беше част от Франция, се намираше пак там някъде, ако не се брояха някои логистични особености.
Декстър бе споделил списъка с Кейт преди няколко седмици в Лондон. Стопанисваното от британци международно училище на децата беше затворено без обяснения, по някакъв си техен, британски повод и те се бяха метнали на ранния полет до Сити Еърпорт, в десет преди обед вече бяха оставили чантите си в хотела и бяха излезли на разходка в противния есенен дъждец, покрай частни градинки с решетки от ковано желязо, строги фасади и преустроени конюшни по протежение на тесни павирани улички. Навсякъде звучеше красив английски.
Минаха покрай величествената дъга от белокаменни резиденции на „Уилтън Кресънт“, заобления край на Бел- грейв Скуеър; отвсякъде ги оглеждаха охранителни камери. Декстър изрично бе настоял да дойдат в този квартал и да минат по тази конкретна улица. Тогава тя не бе разбрала причината.
Кейт наблюдаваше децата, които тичаха по тротоара, развълнувани от самата форма на тази извита като полумесец улица. На тях малко им трябваше.
Един старинен ролс-ройс и едно чисто ново бентли, целите в полиран абанос отвътре и огледален хром отвън, бяха паркирани муцуна срещу муцуна до бордюра. Декстър погледна номера на сградата, после направи няколко крачки и застана до съседната. Бяха абсолютно еднакви.
- Може би един ден ще живеем тук.
Тя се изсмя гърлено.
- Никога няма да имаме толкова пари.
- Но ако парите не бяха проблем, къде би живяла? Тук?
В отговор тя пренебрежително вдигна рамене. Наивни мечти.
Тогава той ѝ каза за своя списък с петте най-желани места за живеене и тя му влезе в тона. Дори предложи да заменят Коста Брава с Ню Йорк.
- Може би един ден - отвърна той. - Но не искам да фантазирам за живеене в Щатите. Поне засега. А само къде ще се установим в Европа - усмихна се той, - когато забогатея.
- Нима? И кога точно смяташ да забогатееш?
- О, не знам - отвърна закачливо Декстър. - Но имам план.
Той не се впусна в подробности, а на Кейт изобщо не ѝ хрумна, че съпругът ѝ наистина има план за забогатяване. Точно пък той!
- Значи на ски? - попита Декстър сега, заобиколен от децата и плодовете на тяхното въображение. - Но как ще стигнем до там? Не можем да се кандилкаме дванайсет часа с колата!
- Има една възможност...
Декстър вдигна поглед нагоре, сякаш над ръба на невидими очила. Беше жест, научен от филмите.
- Вярно, може и да не е най-добрата, но защо да не отидем със самолет?
- Докъде?
- До Женева - каза небрежно тя, сякаш Женева не беше единствената причина за това пътуване.
Шампанското преди вечеря бе последвано от бяло бургундско с телешката яхния, после Кейт извади бутилката „Арманяк“ и предложи на Декстър да си налее чашка, може би две, докато тя приспи децата. После двамата си поговориха за курорти, за каране на ски, пийнаха още, послушаха музика; камината пламтеше, последва кратко боричкане на дивана, енергичен секс на пода. Останаха до късно будни с приятно замаяни глави.
На другата сутрин Декстър се успа, както обикновено след чашка „Арманяк“, може би две. Когато Кейт се върна, след като бе закарала децата на училище, го завари вкъщи - рядко събитие. Събираше си нещата и се готвеше да излиза. Двамата се целунаха нежно на вратата, която се затвори зад него и масивният език на бравата щракна.