Кейт стоеше в антрето срещу масичката. До гипсовия цокъл в ъгъла имаше останали парченца засъхнала кал - физически следи от миналата седмица, когато Декстър ѝ бе казал, че отива в Брюксел.
Тя още стискаше в ръка ключовете от къщи. Не си бе свалила палтото. Когато тихото бръмчене на асансьора престана, Кейт отвори вратата и го последва.
Чувстваше се унизена - едва ли не като престъпник, - че бе принудена да постъпва по този начин, за да научи къде работи съпругът ѝ. Проследи го през целия град, без да си дава труд да се прикрива особено. По цялото протежение на булевард „Роаял“ Декстър нито веднъж не се обърна назад, за да види дали някой не го следи. По нищо не личеше да се пази от някого или самият той да преследва някого, или да има какво да крие.
Той влезе във фоайето на една безлична осеметажна сграда, строена някъде към края на шейсетте, бетонна, демодирана, грозна, но функционална. Приземният етаж бе разделен на обичайните търговски площи: павилион за сандвичи и химическо чистене, tabac и presse, аптека и италиански ресторант. И пицария с пещ на дърва, каквито имаше навсякъде в Люксембург, в цяла Европа. Пицата с прясна моцарела, която предлагаха, обикновено беше доста добра.
Декстър пресече стъкленото фоайе и натисна бутона на асансьора, изчака да дойде кабината, после влезе вътре заедно с още някакъв мъж, приблизително на неговите години. Асансьорът спря на третия, после на петия етаж; офисът му се намираше на единия от двата.
Кейт обиколи приличната на бункер сграда; от всички входове се виждаше мястото на охранителите в средата на главното фоайе. Вдигна глава и огледа прозорците - бяха без корнизи и от четирите страни гледаха към оживени улици, по които се движеха тълпи и имаше безброй магазини. Сградата се намираше само на една пряка от административния център на града и автобусното депо, навсякъде се виждаха костюмирани служители и униформени полицаи, оръжия и охранителни камери, По булеварда се намираха представителствата на международни банки, а улиците бяха задръстени от колите на банкерите, които се прибираха в частните им гаражи под сградите - сдържано елегантните металносиви аудита и мерцедеси на женените, екстравагантните жълти ламборгинита и червени ферарита на ергените.
Оживеният административен и бизнес център на Люксембург. Сигурна, защитена градска среда. Далеч по-сигурна и защитена от квартала, където се намираше офисът на Бил. Тук не се влизаше през прозорците.
Налагаше се да се пробва през парадния вход посред бял ден.
17
- Мамо! Ела бързо! - Джейк внезапно се бе появил до масата им край детската площадка, задъхан и обзет от паника.
Дните минаваха в непрогледна мъгла от чистене на кухнята, пазаруване и миене на чинии. От купуване на подаръци за учителките до участие в заниманията на децата, докато те рисуваха коледни картички за най-добрите си прия- телчета или се готвеха за коледния концерт. От срещи за сутрешно кафе или обяд с останалите майки. От обикаляне из коледните базари.
Кейт разполагаше с предостатъчно извинения за пред Джулия. С всеки изминал ден тя увеличаваше дистанцията помежду им, като я запълваше с предпазни възглавници, меки стени, защита срещу евентуалния взрив, който се задаваше в техните отношения. И прекарваше все повече време с англичанката Клеър, с датчанката Кристина, с всяка друга от приятелките си.
- Какво се е случило, миличък? - попита тя Джейк. - Бен добре ли е?
- Нищо му няма - отвърна Джейк.
Кейт въздъхна облекчено.
- Но Колин не е добре.
Кейт скочи като изстреляна от стола си. Всички затичаха по затревения склон към пиратския кораб, където групичка деца се бяха скупчили около едно момченце, легнало върху чакълената настилка с кървяща глава.
- Скъпа, не искам да водя Джулз с нас в болницата - каза Клеър, докато оглеждаше раната на скалпа му. Детето беше зашеметено. Тя погледна Кейт. - А се боя, че Себастиан е отново в Рим. - Клеър разви кашмирения шал от врата си, сгъна го и го притисна към главата на Колин, като се опитваше да спре кървенето. Лицето на детето беше покрито с кръв. - Ще имаш ли нещо против - продължи с каменна не- възмутимост тя - да погледаш малко Джулз? Предполагам, че ще загубим няколко часа в детската клиника.