Кейт небе забелязала разхлабено чекмедже. Освен това този внезапен интерес към дребни домашни ремонти ѝ се стори странен.
- Хайде, момчета, вадете легото, докато аз оправя чекмеджето.
Декстър не беше такъв човек.
- И така, какво ви води насам? В Люксембург, имам предвид.
Бяха в ъгловото сепаре в една бирария на Плас д’Арм. По площада бързо изникваха дървените сергии на традиционния коледен базар, опасани с гирлянди от светлини, окичени с коледни венчета. При всяко отваряне на вратата в помещението нахлуваха удари на чукове и бръмчене на портативни генератори заедно с талази леден въздух.
- Работата ми - отвърна Декстър. - Занимавам се с банково дело.
- Банково дело? Не може да бъде! Къде ти банки в Люксембург!
Гръмогласната общителност и добродушният сарказъм на Лестър бяха взети директно от наръчника за поведение на бащи на най-близки приятелки. Междувременно той се бе преоблякъл в тъмносин блейзер, изгладен памучен панталон и раирана риза с копченца на яката, сякаш идваше директно от офиса и бе оставил вратовръзката си в жабката на буика. Карикатура на самия себе си.
- Откъде си ти, Лес? - попита го Кейт.
- Живели сме на много места, нали, моето момиче? - каза той и погледна Джулия. - Но сега живея в Санта Фе. Била ли си някога там?
- Не.
- Ами ти, Декстър?
Декстър поклати глава. Странният му прилив на енергия бе отминал. Сега си мълчеше, сякаш се стесняваше.
- Красота е там, при нас - каза Лес. - Красота.
- Но сте от Чикаго? - попита Кейт.
- Живели сме и там, да.
- Аз и там не съм била.
- Хм. Но се хващам на бас, че доста сте пообиколили Европата, а? Джулия разправя, че тук всички постоянно пътуват. Така ли е?
- Ами сигурно.
- Та и аз реших да ида... чакай, къде щях да ходя? Я да видим: в Амстердам, Копенхаген, Стокхолм. Някакви съвети и предложения? - Той премести погледа си от Кейт към Декстър и обратно към Кейт, усетил, че поне за момента тя е официалният говорител на семейството.
- Какво по-точно те интересува? - попита тя.
- Хотели. Ресторанти. Забележителности. Каквото има. Досега никога не съм идвал по тия места, едва ли някога ще повторя, та си рекох: я да разгледам и тая част на света, преди да ме прибере Господ.
Кейт се усмихна.
- От трите града съм била само в Копенхаген.
Храната им пристигна, огромни блюда в кафяво и бежово - свински врат, агнешко бутче, задушени картофи. Накълцаният магданоз, с който бяха поръсени картофите, беше единственото зелено петно в чиниите.
- А къде беше отседнала? - попита Лес. - Биваше ли го хотела?
- Не беше лош.
- Колко звезди?
- Май беше четири. Или може би три.
- Не е за мен. На стари години съм се разглезил и по- малко от пет не признавам.
- Тогава не мога да ти помогна, Лес. - Кейт погледна към Джулия, която също се беше умълчала и имаше леко смутен вид.
- А какво ще кажеш за ресторантите? - попита Лес. - В тоя град май добре си похапват.
Тя се усмихна.
- И по тази линия ще те разочароваме, Лес. С две деца и ограничен семеен бюджет не си падаме по гурме заведения.
- Ограничен бюджет ли?! Аз пък си мислех, че люксембургските банкери са по-богати от Крез! - Лес огледа изпитателно Декстър.
- Възможно е - отвърна Декстър, - само че аз не съм банкер. Работя с банки, но по-скоро се занимавам с информационни технологии.
- Информационни технологии? - Лес изглеждаше шокиран. - Я виж ти...
- Защо, толкова ли е необичайно?
- О, не, не, ни най-малко. Просто ми се стори странно люксембургска банка да наеме американец, за да се занимава с информационните ѝ технологии.
- И защо? - попита Декстър.
- Защото с тия работи се занимава останалият свят. Или греша?
Декстър сведе поглед към чинията си.
- Виж, става дума за защита на данни. Това е, което върша. Аз съм консултант по сигурността. Помагам на банките да обезопасяват компютърните си системи.
- И как става тази работа?
- Основното е да се поставя на мястото на хакера. Какво бих направил? Как бих подходил? Опитвам се сам да организирам атаката, да открия слабите звена в системата, от които би се възползвал хакерът. Питам се: какво търси хакерът? И как ще се опита да го открие?
- Имаш предвид слабости в компютърните системи?
- Да. Но също и човешки слабости.
- Което ще рече?
- Ще рече онези особености на характера, които притъпяват нашата бдителност. Които ни карат да се доверяваме на хора, незаслужаващи доверие.