- Имаш предвид манипулиране на хора?
- Да. - Декстър и Лес се гледаха през масата. - Точно това имам предвид.
Обикновено след секс на Кейт най-много ѝ се искаше да говори с Декстър. Да му каже, че Бил и Джулия са агенти на ФБР. Да му каже, че знае, че той, Декстър, я лъже за нещо, и да му поиска обяснение.
През цялата си кариера в ЦРУ Кейт никога не бе използвала леглото като инструмент за събиране на информация. Но сега си даваше сметка колко ефективно средство би бил сексът за измъкване на тайни от отсрещната страна. Понякога се питаше дали, ако бе получила това прозрение в друг момент от живота си, то би променило предишните ѝ нагласи.
Тя гледаше към тавана в спалнята, като все не намираше начин да започне разговора. Дори с новото възможно встъпление - „Лестър не е баща на Джулия“ - пак не се решаваше да го направи.
Но Декстър заминаваше за два дни до Лондон. Това можеше да почака.
18
- Няма нужда да се разкарваш - каза Декстър, като си събираше нещата. - Мога да взема такси. - С рязко дръпване на ципа той затвори чантата с ръчния си багаж. - Или може би ти е приятно да посещаваш нашето малко спретнато летище? Или просто нямаш търпение да ми видиш гърба?
- Броя секундите - отвърна тя, като нарочно извърна лице на другата страна.
Той взе връзката с ключовете си от масичката в антрето и я пусна в чантата на лаптопа си. Беше същият сребърен ключодържател с гравирани инициали, който му бе подарил брокерът на недвижими имоти, когато продадоха къщата си във Вашингтон. Кейт също имаше такъв, но не го ползваше. С еднакви ключодържатели щяха да предизвикват съдбата.
На връзката си Декстър носеше ключовете от апартамента плюс два непознати ключа, за които тя предполагаше, че са от офиса му, и едно малко ключе от заключалката на велосипеда, която Декстър практически никога не ползваше. Имаше и флашка, изработена от специална сплав, устойчива на физически въздействия и неразрешен достъп, при това програмирана да се самоизтрие в случай на чуждо проникване.
- За Лондон ли пътуваш? - попита тя, като затвори входната врата зад тях.
- Да.
В подземния гараж Декстър постави чантата с лаптопа и тази с ръчния си багаж върху стерилно чистата черна постелка на багажното отделение, професионално изпрана преди седмица на автомивката в търговския център в Кирхберг, докато Кейт пазаруваше по горните етажи: хранителни продукти, дивидита и коледна украса, дванайсет комплекта бельо за момчетата, защото на тази възраст всичко им умаляваше страшно бързо.
Кейт отвори шофьорската врата, но се спря и се престори, че изведнъж ѝ е хрумнало да си свали палтото. Отиде отзад, при багажното отделение, погледна към съпруга си, който вече седеше на седалката до шофьора, и за момент се притесни за огледалата, макар да беше сигурна, че и централното, и страничните са под такъв ъгъл, че той не може да я види от мястото си.
Лампата на гаража угасна автоматично, както бе програмирана. Единствената светлина идваше от миниатюрните крушки в колата, с едноцифрени ватове, разположени на места, където човек би могъл да си удари главата.
Кейт се пресегна през чантите на Декстър и положи внимателно палтото си на плътна купчинка от тъмносиня вълна, копринена подплата и месингови копчета. Изкашля се, за да заглуши звука от отварянето на ципа. Грабна връзката ключове и ги стисна в дланта си, за да не издрънчат. Изкашля се отново, докато затваряше ципа, после пусна ключовете в джоба си в пълен синхрон със затръшването на вратата. Започна да...
Декстър беше до нея. Кейт замръзна на място, спря да диша, хваната на тясно.
Няколко секунди - цяла вечност - двамата стояха и се гледаха.
- Какво правиш?
Тя не отговори. Устата ѝ бе залепнала.
- Кейт?
В тъмното не виждаше изражението на лицето му.
- Кат?
- Какво?
- Би ли се дръпнала, ако обичаш?
Кейт направи крачка назад и той отвори багажника. Грабна чантата с лаптопа си. Хвърли поглед към нея. Лампата в багажното отделение се беше включила и Кейт прочете объркване и безпокойство на лицето му. Беше парализирана. Какво щеше да стане сега? Какво щеше да се случи с целия ѝ живот?
Декстър разкопча ципа на чантата. Бръкна вътре. Поглеждайки въпросително към нея, започна да рови в чантата, сбърчил чело.
Кейт не помръдваше.
Накрая Декстър извади ръка от чантата и погледна предмета, който стискаше в шепа - парче пластмаса, омотано с тънка жичка.