А дали бе толкова невъзможно, набирайки погрешния код, да се заключи в тази малка стаичка, докато дойде полиция? Или направо да задейства някаква електрическа верига и да се самоекзекутира?
Нямаше нужда да поглежда листчето в ръката си. Натисна М, после Е, после, все по-бързо, набра MCWP, накрая 718.
След което натисна бутона със зелената стрелка. И зачака.
Code bon.
Ключалката изщрака. Тя издиша въздуха от дробовете си и бутна вратата.
Още един личен кабинет на още един мъж, държащ да го опази в тайна от съпругата си, истинска или фалшива. Книжа. Рамкирани снимки. Кейт и момчетата, поотделно и заедно. Дори сватбена снимка, черно-бяла, непозната. Изобщо не бе предполагала, че Декстър има и такава, камо ли рамкирана и пренесена през океана, за да бъде окачена тук, на тази стена. При вида на снимката изпита странно облекчение - беше знак за нещо добро.
Бюро, настолен компютър, телефон, професионален калкулатор, принтер. Обичайните неща - химикалки и телбод, папки и самозалепващи се листчета, кламери и класьори.
Рафтове, пълни с картонени кутии за папки с изписани на ръка етикети, залепени на гърбовете: „ТЕХ“, „Биомед“, „Дерив. недвиж. имоти“. Купища вестници: „Файненшъл Таймс“ и „Инститюшънъл инвестър“.
Тя не разбираше какво представлява всичко това. По- точно разбираше какво е, но не и защо е тук.
Седна на въртящия се стол, висок и ергономичен, от дишаща материя, регулируем на височина. Огледа монитора, клавиатурата, мишката, колонките, слушалките, външния харддиск и странния тъчпад на бюрото.
Натисна бутона за включване, компютърът забръмча, екранът премигна. Когато се появи съответното прозорче, въведе потребителското име и паролата, затаила дъх, като се питаше дали е възможно лаптопът и настолният компютър да имат едни и същи защити и се молеше да имат.
Така се оказа.
От черен екранът стана бял, отвори се нов диалогов прозорец с голяма удивителна и указание: ЗАДАЙТЕ ПРЪСТОВ ОТПЕЧАТЪК.
Кейт погледна странния тъчпад и разбра предназначението му. Отново беше победена.
Угаси компютъра.
Изправи се, посегна към рафтовете и започна да сваля една по една кутиите с документи, прелиствайки финансови отчети, проспекти, брошури за инвеститори, протоколи от събрания на акционери, многоцветни кръгови и колонни диаграми, таблици с тлъсти черни цифри в долния десен ъгъл - суми от порядъка на десетки, стотици милиони.
Този офис... просто не беше на специалист по сигурността на компютърните системи. Беше работно място на инвестиционен банкер. Всичко в него принадлежеше на човек, вършещ нещо напълно различно от професията на Декстър. Това не беше кабинетът на съпруга ѝ.
Кейт отново огледа помещението: подредените в права линия семейни снимки, прозорците с изглед към фасадата на отсрещната не по-малко грозна сграда, продукт на съвсем различна архитектурна мода. Зърна отражението си в стъклото и то насочи вниманието ѝ към вътрешността на отразената стая. Погледът ѝ обходи стените и ѝ се стори, че видя нещо в единия ъгъл. Обърна се, обзета от внезапна паника, и вдигна глава, отначало към погрешния ъгъл, но очите ѝ бързо намериха правилния, където наистина имаше нещо. Тя направи крачка към него, после втора, докато се убеди, че наистина е това, за което си бе помислила: устройство за наблюдение, парченце стъкло с размер на монета, поставено в пластмасов кожух.
Видеокамера.
Четирийсет минути по-късно Кейт седеше в колата си и за пореден път очакваше да стане три. Дъждът се бе усилил, натрапчив и вледеняващ.
Тя наблюдаваше останалите майки, които подтичваха към училищния двор, стиснали чадъри, загърнати в шлифери. Едри дъждовни капки се стичаха по найлон, кожа и гумиран плат. Някои бутаха колички с бебета през ледения порой. Какъв ужас!
Поради дъжда повечето бяха дошли точно на часа. При хубаво време прииждаха още от два и половина, една по една, без да бързат. При хубаво време не се забелязваше толкова, че са стадо.
Видеокамерата.
Кейт не можеше да издържи и минута, без да се сети за нея. Дали Декстър щеше да провери записа? Дали сигналът от камерата не се подаваше направо към някой сървър, за да бъде видян от друг... От кого? И редовно ли? Дали Декстър можеше да проверява записа от разстояние, от Лондон? Или трябваше да изчака, докато се върне в Люксембург, в офиса си, което щеше да стане след цели две седмици, в първите дни след Нова година?