- Разбира се - отвърна Кейт, смътно припомняйки си някакво сутрешно кафе, може би край училището. Толкова сутрешни кафета бе изпила с жени като тази. И не само сутрешни.
- И така, Декстър - попита посланикът, - отскоро ли сте тук?
- От близо четири месеца.
- За Люксембург това си е цяла вечност, а? - Посланикът се затресе от смях на собствената си шега, която изобщо не беше смешна. - Аз съм тук от две години, а все едно са двайсет. Нали, скъпа? - Той дори не изчака отговора ѝ, защото явно не очакваше такъв. Пресегна се и бащински постави ръка на рамото на Декстър. - Добре ли сте се устроили?
Декстър кимна, видимо уморен. Само преди час се бе върнал от Лондон. Все още не се беше отбил в офиса си, откакто Кейт бе проникнала в него колкото да огледа обстановката и да позира пред скритата камера. И още поне десетина дни нямаше да има тази възможност. На другата сутрин заминаваха за Женева.
- Браво, браво - каза посланикът. - Така се радваме, че можахте да дойдете тази вечер. Толкова рядко имаме възможност да поканим накуп цялата американска общност. Моля ви, почерпете се, шампанското се лее като река. - Потен, със зачервено лице, той отново избухна в смях на поредната си глупава забележка. Или беше пиян, или идиот. Вероятно и двете.
Кейт и Декстър се отдръпнаха учтиво, за да направят път на друга новопристигнала двойка, съпроводена от внезапен повей леден въздух откъм входната врата; гръмогласното насилено остроумничене на посланика ги следваше по петите, докато преминаваха в салона, изпълнен с претенциозни мебели и предполагаемо скъпоценни джунджурии: бронзови статуетки и плакети, гравирано стъкло и инкрустиран махагон, лавини от разноцветни меки възглавнички върху раирана копринена дамаска.
- Охо, здравейте!
Амбър влезе в стаята заедно с някаква друга жена, за която Кейт си спомняше, че е от някакво забутано място в Щатите. Оклахома? Освен това обичаше да говори за религия. И да описва всичко със „супер“: как била супер изкефена да си купи една супер готина блуза от някакъв супер снобар- ски магазин.
- Здра-стии! - провикна се жената, но се спъна в килима и разплиска виното си. - Ууупс!
- Господи! - прошепна Декстър в ухото на Кейт. - Тези откога са запразнили, от вчера ли?!
- Миррранда - каза жената на Декстър. - Мнооого ми е пррриятно.
- Миранда? - попита Декстър.
- Аха.
- Драго ми е. Как е шампанското?
- Суперрр гот.
Кейт се огледа наоколо сред морето от предимно непознати лица.
Повечето гости бяха от един затворен кръг на общуващи само помежду си американци, свикнали да изкарват на показ своя патриотизъм посредством малки значки с американското знаме на реверите. Държаха се така, сякаш не по свой избор се бяха озовали в Европа, а бяха заточени тук против волята си и се съпротивяваха според силите си на несправедливата съдба. Борци за свобода.
От своя страна Кейт отдавна бе решила да се сприятелява с неамериканци, с всички възможни чужденци от цял свят, които можеха да се срещнат в Европа. Някак си обаче се бе появила Джулия. Беше се промъкнала през загражденията. Жена с мисия.
Пред тях изникна сервитьор със сребърен поднос, отрупан с рулца от шунка. Всички поклатиха едновременно глави, отхвърляйки и него, и мезетата му.
Кейт зърна Джулия в съседната стая; беше погълната от снимките на посланика с разни знаменитости, окачени по стените. Потърси с поглед Бил през гората от глави, скупчени около блок-масата и мокрия бюфет. Откри го в най-далечния ъгъл в компанията на хубава жена, която сякаш му беше сърдита, защото му се караше за нещо с тих глас. Върху лицето на Бил беше изписано лицемерно разкаяние.
Хубавата жена се казваше Джейн. Беше с елегантна зелена рокля, прилепнала по тялото, с дълбоко деколте и голи рамене. Работеше нещо в Американския женски клуб, а съпругът ѝ беше втори човек в посолството, каквото и да означаваше това. Породисти американски самец и самка.
Изведнъж на Кейт ѝ светна: Джейн беше жената, на която бе позвънила от Мюнхен, проверявайки номера, който задигна от офиса на Бил. Веднъж ѝ беше ходила на гости, на сутрешно кафе с други съпруги. Именно там се бяха засекли със съпругата на посланика.
Кейт се отправи към стаята, където беше Джулия. Нямаше как да избегне срещата и реши да действа изпреварващо, да поеме инициативата.
Джулия усети приближаването ѝ или може би я видя, отразена в стъклото на някоя снимка. Извърна се бавно, когато Кейт беше вече на по-малко от метър. Допряха бузите си - първо лявата, после дясната. Дъхът ѝ миришеше на джин. Нямаше как да не го забележи.