Целта ѝ бе пазачът да си помисли, че ѝ пречи с присъствието си, макар че тъкмо там му беше мястото, плащаха му да охранява коридора дори по време на интимни разговори с „нейния скъпи“. Но човекът я разбра, стисна устни, обърна се и се отдалечи към кухнята, офиса, сервизните помещения или каквото имаше в тази посока, оставяйки дамата на мира. Социално инженерство в действие.
- Разбира се - продължи Кейт със съчувствен и загрижен глас. - Оздравявай скоро.
Заизкачва се по стълбището; стъпките ѝ заглъхваха по дебелия червен килим. На горния етаж коридорът водеше в две посоки - тъмен в едната, сумрачен в другата. Тя избра тъмнината. Всички врати бяха отворени, но в стаите също не светеше. Бавно и предпазливо Кейт се шмугна в първата стая. Малка спалня. Завесите бяха спуснати, мракът беше почти пълен. Тя се обърна и излезе.
В отдалечения край на сумрачната половина се отвори врата, избликна ярка светлина. Подаде се женски крак с мрежест чорап и високо токче. Кейт се дръпна назад в тъм- ната спалня.
- Стига с тия лъжи! - изсъска жената. - Днес е коледното парти, Лу! Трябваше да си тук, да те вземат дяволите! - Разговорът се отдалечи надолу по стълбите.
Кейт излезе в коридора и се прехвърли на следващата стая - по-голяма, с бюро, канапе и ниска масичка. Нещо като работен кабинет. Завесите бяха дръпнати встрани, през прозореца се процеждаше светлина откъм улицата, виждаха се клони, едната стена беше полуосветена, с ясно очертан силует на дърво.
В полуо светената стена се различаваха контурите на врата.
Кейт чу дишане.
Погледна през открехнатата врата, надолу към пода, където светлината беше най-силна, и различи панталон, захвърлен върху мъжки обувки, а по-нагоре прозрачен чорап, изпънат върху вдигнат във въздуха прасец, разтворени бедра и тъмно петно, разцепено на две, и нещо дебело и проблясващо, движещо се енергично напред-назад, и пола, запретната до хълбоците, над която се белееше разкопчана блуза с подаващо се навън зърно на гърда, и извита назад шия, и разтворена уста, и разширени ноздри, и притворени очи...
- Ооо! - изстена жената.
Мъжът бързо запуши устата ѝ с ръка, после пъхна палец между устните ѝ и жената го захапа, емайлът на белите ѝ зъби проблесна в тъмното.
Краката на Кейт се бяха сраснали с пода.
Жената пак изстена.
Сега клепачите ѝ бяха стиснати, а шията - още по-изви- та назад. Кейт не можеше да откъсне поглед от сцената.
- О, господи!
Тялото на жената се тресеше в конвулсии, главата ѝ се мяташе, лицето ѝ ту потъваше в сянка, ту отново се показваше на слабата светлина. Беше Джейн. А мъжът, разбира се, беше Бил.
Кейт запристъпва назад, към вратата, бързо и безшумно като котка... вече беше почти в коридора... още една крачка и...
- По дяволите! - извика Бил.
Кейт зави зад касата на вратата и тръгна с бърза крачка по коридора, точно в момента, когато Джейн каза с дрезгав шепот:
- Какво! -И след секунда:-Какво?
Кейт вече тичаше надолу по стълбището; подметките ѝ се хлъзгаха по килима. Пазачът я изгледа и отвори уста, за да протестира, но така и не се сети какво да каже. Тя профу- ча покрай него и продължи по коридора. Искаше да се скрие в тоалетната, колкото да си поеме дъх. Натисна бравата, но вратата не помръдна. Беше заключена.
В края на коридора имаше една врата с полирана месингова пластина наместо брава. Сигурно беше на кухнята. Кейт пристъпи крачка напред и в този миг вратата се открехна. Тя замръзна на мястото си.
Пролуката се увеличи, отвътре се чуха мъжки смях и женски кикот, и двата звука - и двата гласа - звучаха познато, твърде познато и тогава вратата се разтвори докрай и пръв излезе мъжът, следван от жената.
Декстър. С Джулия.
- Кейт! - възкликна Джулия, бълбукаща от фалшив възторг, за да покаже, че не е направила нищо лошо.
Лицето на Декстър пламтеше.
Кейт изпитваше вътрешна потребност да обясни присъствието си, но другите двама имаха много повече да обясняват. Тя се овладя навреме.
- Здравей - каза мъжът ѝ кратко и колебливо, а не нападателно.
Кейт поглеждаше ту него, ту нея - ту съпруга си, ту лъжливата си приятелка. Не че ѝ идваше съвсем като гръм от ясно небе, но не можеше и да се каже, че го бе очаквала. Поне не от Декстър.
Тримата стояха в коридора и се гледаха, секундите траеха цяла вечност. Джулия не каза дума повече, Декстър също. Всеки миг мълчание ги правеше по-виновни и по-ви- новни.
- Какви ги вършите вие двамата? - попита накрая Кейт.