Те се спогледаха, Джулия и Декстър. Джулия отново се изкикоти. Внезапно Кейт си каза, че двамата приличат на брат и сестра, на стари приятели - на всичко друго, но не и на прелюбодейци.
- Ела - каза Декстър, като я хвана за ръката.
Кухнята беше обширна и професионално оборудвана, с голям работен плот, газови печки, аспиратори, рафтове с тенджери и тигани, доста очукани, бутилки с дозатори и всевъзможни съдове.
Джулия отиде до един шкаф, дръпна горното чекмедже и извади нещо.
- Ето, вземи - каза тя.
Кейт се обърка. Тя погледна надолу към предмета, който Джулия държеше в ръцете си, после към лицето ѝ.
Междувременно Декстър бе отишъл в отсрещния край на помещението и от някакъв голям шкаф със стоманени врати, хладилник или фризер, също извади нещо, затвори вратата и се обърна към Кейт.
Кейт поглеждаше ту Джулия, ту Декстър заедно с нещата, които ѝ подаваха: Джулия лъжица, а Декстър - купичка сладолед.
Но тя не можеше да се отърси от усещането, че ги бе хванала в момент, когато бяха намислили нещо скрито, нередно. Нещо, което нямаше нищо общо със сладоледа, нито с банална изневяра. Нещо съвсем различно.
Днес, 12:41 ч.
Кейт се скита безцелно из улиците на „Сен-Жермен-де- Пре“, потънала в мисли, мъчейки се да разплете смисъла на внезапното си откритие, да намери обяснение за неопровержимия факт, на който бе попаднала в албума на випуска. Факт, доказващ, че Декстър и жената, която сега се представя за Джулия, не са се запознали преди две години в Люксембург, а преди две десетилетия в колежа.
Сутрешният дъжд е отстъпил място на високи пухкави облаци, между които проблясва ярко слънце; силни пориви на вятъра въртят във въздуха нападалите листа.
Тя преминава през терасата на „Кафе дьо Флор“, където цялото семейство седнаха да отдъхнат преди година, след като бяха записали децата на училище и преди да направят прибързания избор с апартамента. Прочуто заведение, чиито бели порцеланови чаши със зелен надпис са негова запазена марка. Това е Париж, излязъл сякаш от пътеводителите, Париж на Пикасо. И на Кейт.
Тя никога не се е надявала на такъв живот.
Последната ѝ година в Париж беше много по-добра от предишната в Люксембург. А следващата -тя знае това - ще бъде още по-добра, и то много. Кейт харесва новите приятели, с които тя и съпругът ѝ са се запознали през последната година, и очаква с времето да ѝ станат още по-симпатич- ни. Освен това не се съмнява, че ще срещнат и други хора. Осъзнала е, че обича новите запознанства.
Свива по Рю Аполинер пред жизнерадостните раирани сенници на „Льо Бонапарт“.
Тя обича и тениса. Играе го от година, първо се бе записала на някакъв интензивен курс по два пъти седмично, за да напредне бързо и да се присъедини към майките от училище, които ходеха да играят в Люксембургската градина. Към края на годината беше една от най-добрите в групата. Но вече не е нито толкова млада, нито кой знае колко висока и бърза. Дава си сметка, че никога няма да стане велика тенисистка. Стига ѝ да е добра. И да играе с Декстър.
Сега, откакто Декстър не работи толкова много и не му се налага да пътува където и да било, имат предостатъчно време-и пари,-за да вършат приятни неща заедно, по всяко време. Те са вечните туристи, тук, в Париж. Животът им е сбъдната мечта.
Но Кейт не отрича, че все още ѝ се иска нещо повече. Или нещо различно. Тя никога не може да бъде една от онези жени, които са доволни, ако отворят магазинче за детски обувки или бутик за дизайнерски пластмасови аксесоари от Стокхолм и Копенхаген. Едва ли някога ще се отдаде на изучаване на старите майстори или на писателите екзистен- циалисти. Нито пък ще седне да пише женски романи. Още по-малко се вижда като екскурзовод с английски на разни пенсионери, дошли в Париж, за да видят най-старата пе- карна, магазина с най-много марки сирена или най-големия покрит пазар.
Има толкова много неща, които Кейт няма желание да върши.
И макар животът ѝ да е хубав по всички възможни критерии, тя не отрича пред себе си, че ѝ е скучно и отново се чувства отегчена. Не че ѝ е за пръв път, но сега се познава по-добре. Което я кара да си мисли, че проблемът има ед- но-единствено решение. А днес следобед вече съзнава, че това решение е съвсем близо, че е по силите ѝ да го постигне благодарение на разкритието, дошло чрез албума на випуска; досеща се и по какъв начин да използва тази информация.
Кейт не е изненадана, че онази агентка под прикритие я беше измамила. Все пак на един агент това му е работата. Но предателството на съпруга ѝ е съвсем друга история. Тя и за миг не се е съмнявала, че Декстър обича и нея, и децата им. Нито се тревожи за него по принцип. Той е добър човек. Нейният добър мъж. Каквото и да е обяснението за преструвките, когато го завари с Джулия, то не може да промени реалността: Декстър е добър, а не лош.