Выбрать главу

Кейт вече е премислила половин дузина сценарии, от­ричайки ги като неправдоподобни. Сега обаче има нова храна за размисъл - съобщението на Джулия отпреди бро­ени часове: Полковника е мъртъв.

Тя завива покрай скосения ъгъл на улицата, където се на­мира елегантният вход на бистрото „Льо Пти Зенк“ - пре­тенциозен храм на сецесиона; следобедното слънце обли­ва в златно каменните облицовки на сградите по Рю Сен Беноа.

Мястото е красиво, с този изящно скосен ъгъл, с този елегантен завой...

Кейт се спира като закована насред улицата, вперила по­глед право напред. Съзнанието ѝ прави пълен кръг и се връ­ща в изходната точка, към потвърждението, към брилянт- ността на замисъла.

Вече знае точно какво е станало.

20

Кейт нахлупи ниско шапката си, за да се предпази от ле­дения вятър, който се носеше от Монблан над заснежените алпийски хребети, нагънати един зад друг, хребет след хре­бет, чак до Женева, заобикаляйки езерото Леман.

Сладоледът беше правдоподобно обяснение. Бяха пили много, повечето храна по масите в трапезарията беше вече изядена, на хората им бе втръснало от шунка. Накъдето и да се обърнеше човек в тази страна, все сандвичи с шунка се предлагаха. В пекарни и месарници, в супермаркети и бис­тра, по сергиите на пазара и в моловете, в автоматите за за­куски на офис сградите, под стъклени похлупаци във фит­нес салоните, като обяд в самолета - навсякъде все едни и същи противни сандвичи с шунка.

Значи така, Джулия и Декстър се бяха шмугнали в кух­нята, търсейки нещо за хапване, различно от шунка. Доста необмислена постъпка - да навлязат в зоните с ограничен достъп на посолството. Пиянска история. Но напълно правдоподобна.

Стъпките на Кейт я отведоха към „Ле Паки“, близо до железопътната гара. Кварталът беше пълен с араби и се- верноафриканци, с ресторанти, предлагащи кускус, и ма­газинчета за сувенири; закръглени туркини проститутки пушеха цигари във входовете на сгради от неизмазани тухли, мършави мъже с торбести джинси се мотаеха в сен­ките. От тук можеше да се купи пистолет, не ѝ беше за пръв път. Кейт вече беше почти убедена, че ще ѝ трябва оръжие.

Пресече река Рона при Пон дю Монблан и навлезе в парка, който бе пуст и потънал в сняг. От ледения вятър очите ѝ се насълзиха.

Кейт имаше нужда периодично да си напомня, че всъщ­ност не е открила нищо явно нередно в офиса на Декстър. Всичко там можеше да е легитимна част от онова, което той работеше. Тя не разбираше от работата му и никога не се бе опитвана да я разбере. Нямаше представа какво му е нужно, за да я върши.

Но, ей богу, там имаше видеокамера! Как щеше да му обясни, че е влязла тайно в работното му място? И по какъв начин го бе направила?

За радост - или може би не, кой би могъл да каже? - Декстър с нищо не даваше вид, че знае за проникването ѝ. Но ако знаеше и не го показваше, това би могло да означава само едно: той не беше мъжът, когото смяташе за свой съ­пруг.

Кейт се размина на тротоара с някаква жена, която ѝ се стори позната - висока, с тъмна коса и обилно гримирани клепачи. Отначало не се сети откъде я познава, после из­веднъж ѝ светна: беше стюардесата от краткия им полет тази сутрин. Стюардесите на „Люкс Ер“ с техните весели сини шалчета, буквално изсипаха сандвичите си с шунка върху пътниците още преди колелата на самолета да се от­лепят от пистата, сякаш нямаха търпение да приключат с тази тегоба. Всичките полети на „Люкс Ер“ бяха на къси разстояния.

Кейт тръгна по Рю Верден нагоре към билото на хълма; от двете ѝ страни се издигаха средновековни сгради, а тес­ните улички бяха павирани. Зърна парк с алея за разходки, отвъд него още каменни сгради, крепостни стени, арки. Та­зи част от Женева ѝ напомняше за Люксембург, за Арлон, за още куп места.

Във въздуха прехвръкваха снежинки, спускаха се бавно към улицата с два реда импозантни градски къщи от осем­найсети век, с огромни сводести порти, които водеха към вътрешни дворове; три сгради в един и същ стил се притис­каха една към друга като модели, заели поза за еротичен ка­лендар.

Определено не беше изключено Декстър и Джулия да са станали любовници. Биха могли да се срещат в апартамен­та на Джулия в работни дни предиобед, докато Бил вдигаше гири в странния си работен кабинет или майсторски чука­ше Джейн, а Кейт беше на кафе с поредната групичка майки от училището, за да си помрънкат по женски за вечните от­съствия на съпрузите си. В същото време собственият ѝ съ­пруг може би беше на една пряка от дома ѝ в леглото с най- добрата ѝ приятелка.