Или просто се бяха скрили в кухнята, възбудени като тийнейджъри, за да се поцелуват няколко минути?
Може би беше невинен флирт, безобидно развлечение, колкото да си докажат, че са още млади и стават за тия работи?
Почти всички антикварни магазини по Рю дьо л’Отел дьо Вил бяха затворени; дискретни табели, написани на ръка, съобщаваха, че няма да работят до началото на януари. Тук никой вече не купуваше подаръци. В Щатите беше немислимо някой магазин да бъде затворен два дни преди Коледа.
Ами ако наистина бяха любовници? Дали можеше да ги разбере, да им прости, да се прави, че не забелязва? Дали Декстър още я обичаше? Или беше отегчен, или любопитен, или просто му се чукаше чужда жена, или се дължеше на егоизъм, на страх, че и той е смъртен? Или може би беше изпаднал в кризата на средната възраст? Дали го беше правил и преди? Дали не беше непоправим женкар? Дали през всичките години, прекарани заедно, ѝ бе изневерявал? Да не би да се окажеше тотален мръсник, без тя изобщо да го е подозирала? Близо десетилетие?
Може би за всяка изневяра беше нужен шанс. Може би Декстър се бе оставил да бъде прелъстен. Джулия го бе наляла с алкохол, бе го предизвиквала, накрая му се бе предложила и той не бе намерил сили да откаже.
След билото на хълма улицата извеждаше до Плас дю Бур-дьо-Фур - широко павирано пространство с неправилна форма, заобиколено от кафенета, с фонтан по средата. Кейт погледна часовника си - беше 2:58 - и седна на един ратанов стол до газовия калорифер, който разпръсваше около себе си ореол топлина сред океана от зимен мраз. Поръча си кафе с мляко на сервитьора - смугъл самодоволен красавец.
А може би беше нещо далеч по-зловещо от секс?
В другия край на терасата майка и дъщеря с еднакви кожени шапки пушеха еднакви цигари - тънки като клечки за зъби. Майката галеше миниатюрното кученце в скута си, безформено кълбо от бял пух. Дъщерята каза нещо, което Кейт не можа да чуе, защото бяха твърде далеч. Много добре.
Кафето ѝ пристигна със завита във фолио бисквитка, както навсякъде.
Сервитьорът продължи нататък, към майката и дъщерята. Те се засмяха на някаква негова шега и той се подпря свойски на облегалките на столовете им, флиртувайки и с двете. Зад гърба си Кейт чу стъпки. Но не се обърна. Мъжът седна на съседната маса; само калориферът го делеше от Кейт - сребриста летяща чиния върху метален прът, изпускаща синкав пламък.
Сервитьорът се върна. Мъжът си поръча горещо какао. Отвори вестника си, като го подгъна така, че да се вижда заглавието: „Льо Монд“. Беше педант. Облечен бе със сив балтон, червено шалче, прилепнали джинси и остри черни обувки със зелени връзки. Беше гладко избръснат и кожата му лъщеше, сякаш бе намазана с лосион. Декстър никога не успяваше да се избръсне така. Този мъж ѝ напомняше на младежите от Дюпон Съркъл, които с грижите за лицата си обявяваха сексуалната си ориентация.
Кейт постави ръчната си чанта на масата. Извади пътеводител на Швейцария, небрежно сгъната карта на Женева, химикалка и малък бележник.
Сервитьорът донесе горещото какао на мъжа.
Кейт извади от джоба си фотоапарат, вдигна го нагоре и се наведе към мъжа.
- Excusez-moi - каза тя. - Parlez-vous anglais?
- Да, говоря английски.
- Бихте ли ми направили една снимка?
- С удоволствие. - Мъжът придърпа стола си към нейната маса и пое фотоапарата от ръката ѝ.
Кейт се заоглежда наоколо за подходящ фон - фонтан, красиви сгради, заснежена трева. Премести стола си с няколко сантиметра. Бутна настрани пътеводителя, уж за да не излезе на снимката. Между страниците му имаше снимка.
- На ски ли отивате? - попита мъжът.
- Да. Тръгваме утре сутринта. Ще бъдем една седмица в Авориаз.
Той ѝ каза да мръдне леко вдясно и я снима. Появи се сервитьорът, колкото да ги попита дали всичко е наред, после насочи вниманието си към майката и дъщерята. Може би той беше причината за присъствието на двете жени.
Мъжът се надигна от стола си, наведе се напред и постави фотоапарата на Кейт върху пътеводителя. Преди да дръпне ръката си, пръстите му ловко разтвориха страниците, измъкнаха снимката и незабелязано я пуснаха в джоба на балтона. После вдигна чашата си и отпи глътка горещо какао.
- Три дни - каза. - Да кажем, четири.
Той постави гигантска монета върху масата; тези швейцарски франкове приличаха повече на дискове за щанги, отколкото на платежно средство. За какво им трябваше друга валута наистина? Проклети швейцарци.