- Ще ви намеря.
Бяха се изкачили наполовина, когато заваля сняг. Беше мокър и тежък, колите едва пълзяха, някои бяха спрели встрани от пътя и шофьорите им припряно поставяха вериги, коленичили в зърнестата каша. Един след друг се редуваха завои на 180 градуса, правите участъци бяха по стотина метра, шосето преминаваше покрай вертикални скални стени, ако не се брояха издадените навън канари, хилавите борчета, по чудо пуснали корен в камъка, и тук-там по някоя дървена хижа.
До понеделник сутрин беше навалял още близо метър сняг, но през нощта облаците се бяха разсеяли и небето навън розовееше. Прозорецът на дневната им гледаше към центъра на курорта, към детското село, кафенетата и магазините. Когато Кейт влезе боса от спалнята, тя ахна от изгледа. През първите ден и половина Алпите бяха скрити в облаци, мъгли и снежни вихрушки, но сега изглеждаха като на цветна картичка - връх след връх, след връх, бели, сияйни.
Джулия се спусна насреща ѝ от края на пътеката; ските ѝ се плъзгаха без усилие от нейна страна.
- Божичко! - възкликна тя. - И това ако не е велико!
Тя целуна Кейт по бузата. Бил също се приближи, здрависа се с Декстър и го плесна свойски по рамото.
Снегът беше ослепително бял, видимостта бе идеална във всички посоки, чак до края на света. На север се открояваха четири гънки от планинската верига, зад тях синееше тясна ивица от езерото, после още планини, чак до хоризонта.
- Хайде! - подкани ги Бил, като се оттласна с щеките си.
- Давай! - извика Декстър, обхванат от внезапен възторг, едва ли не героизъм.
А беше толкова уплашен, объркан, стъписан от бурята първия ден, когато влекът ги стоварваше на билото в непрогледната белота на снежната вихрушка, на две хиляди и седемстотин метра над морското равнище, далеч от гората, без нито едно дърво, под което човек да се скрие, за което да се хване. Нищо не показваше границите на пистите; видимостта беше двайсет и пет метра, които се изминаваха за една секунда. Още след първото изкачване до върха Декстър бе отказал да кара по билото и тихомълком бе слязъл обратно долу, при спокойните писти, които се виеха между дърветата.
- Държа да виждам накъде се движа, по дяволите - бе ѝ казал той.
Докато се спускаше лениво по лесната писта, Кейт размишляваше върху неволно вложения философски смисъл на тези негови думи. Тя също държеше да вижда накъде се движи. Като се питаше дали това изобщо някога щеше да бъде възможно.
И ето, сега бяха отново на билото, но под ослепителното слънце преживяването беше съвсем различно. Кейт свали скиорските очила от челото си и ги намести внимателно върху очите си. Мекият пенокаучук притискаше леко скулите и слепоочията ѝ, затваряйки погледа ѝ в розова капсула. La vie еп rose. За миг ѝ се стори, че вижда отново кръвта, изтичаща от главата на Торес, безжизнените му изцъклени очи, че чува бебешкия плач някъде наблизо.
Кейт тръсна глава, за да прогони образа от съзнанието си. Плъзна се със ските до началото на пистата, откъдето започваше стръмният склон; във въздуха се носеха малки вихрушки от ледени кристалчета.
- Аз тръгвам - каза Бил и се изстреля с щеките надолу по склона.
Декстър не изглеждаше особено въодушевен от тази писта, но послушно го последва. После и Джулия.
Кейт остана още малко на върха, изпращайки с поглед тримата, които очакваха да ги последва долу, в бездната.
Кейт се спря край един плавен завой на широката писта. Бяха минали три дни от срещата ѝ с Кайл в Женева и го очакваше всеки момент да се появи отнякъде, да се спре до нея и дай каже... какво?
Да ѝ каже, че това, което тези двама агенти на ФБР разследват, няма нищо общо с нея и Декстър. Едва ли имаше новина, която би я зарадвала повече от тази, колкото и малко вероятна да беше.
Кейт изчака още няколко секунди, оглеждайки пухкавите преспи наоколо. Никой не се появи.
Тя се отказа и продължи надолу по склона. Номерираните колчета по протежение на пистата отброяваха разстоянието до финала, откъдето половин дузина писти водеха до станциите на трите седалкови лифта и няколкото кафета; под яркото слънце бяха наредени стотици шезлонги, на които се изтягаха хора по пуловери. Някои пушеха и пиеха бира - в единайсет сутринта. Декстър и Джулия седяха с разкопчани скиорски обувки в едно от кафетата.
Кейт откри Бил, двамата се плъзнаха със ските си през тълпата, минаха през бариерата и се подпряха на щеките. Иззад ъгъла се зададе първата седалка, металната греда ги атакува в сгъвките на коленете, краката им се подгънаха и те се стовариха върху нея, по-рязко и болезнено, отколкото бяха очаквали.