Внезапно тя се оттласна с ръце от масата.
- Извинете ме - каза, избягвайки погледите им.
С периферното си зрение видя как Бил и Джулия се спогледаха. Знаеше, че си разменят сигнали, че се съветват безмълвно дали да не я последват в тоалетната, кой да тръгне след нея и явно ли да го направят или прикрито.
- Ще дойда с теб - каза Джулия.
Естествено.
Кейт се запровира през масите, изчака да премине една шейна, после две пищящи от възторг момиченца; едното се обърна точно когато насреща му летеше снежна топка, която го удари в лицето. От носа му потече кръв, последва жален писклив плач. Едра червена капка падна върху отъпкания сняг, после втора, трета; кръвта бликна на тънка струя, образувайки локвичка в краката на детето. Майката дотича, карайки се през рамо на братчето ѝ, което гледаше отстрани, видимо доволно от себе си, и притисна кърпичка към кървящия ѝ нос. Червената локвичка се разпростираше встрани като умалено копие на познатото кърваво петно.
След неприятния завършек на извънредната ѝ среща с Торес в хотела му Кейт прекара тежка нощ. Тя се страхуваше от него, в това нямаше съмнение. През цялото време се въртеше в леглото и обмисляше стратегии и контрастратегии.
Успя да се успокои и да заспи едва в три сутринта, когато взе окончателното решение. Събуди се два часа по-кьсно, когато Джейк изплака; за него денят започваше. Накърми го и поседя с него, вперила поглед в просветляващото небе над оградата, отделяща нейната позанемарена градина от буренясалия, потънал в непроходими шубраци двор на съседите.
Тогава тя още не знаеше, че отново е бременна. Не го бе планирала, но когато научи, не се разстрои; по-скоро се зарадва.
Двайсет и четири часа по-късно Кейт беше във влака за Ню Йорк с билет, закупен без предварителна резервация, платен в брой на касата в Юниън Стейшън, дегизирана с огромни очила без диоптри - зрението ѝ беше перфектно - и руса перука. От Пен Стейшън се отправи пеша през Манхатън, на север, после на изток, отбивайки се за минута в едно магазинче за китайски боклуци, колкото да си купи бейзболна шапка с цветовете на „Янкис“, която нахлупи ниско над челото си.
Влезе в „Уолдорф-Астория“ не от Парк Авеню, а през по-малко оживения вход откъм Четирийсет и девета улица. Няколко минути след девет излезе от асансьора. Беше охце рано за камериерките на етажа - повечето гости спяха. Но същевременно беше достатъчно късно за командированите, които вече бяха тръгнали по делата си. Девет и нещо - най-тихият момент от деня на който и да било хотелски етаж.
Кейт знаеше, че Торес не прави изключение от мексиканското отношение към времето. Обикновено закъсняваше за срещи, понякога с цял час. Освен това никога не приемаше никого преди десет часа. Кейт винаги се беше чудила как в неговата страна изобщо успяват да свършат някаква работа.
Ето защо очакваше в 9:08 ч. Торес да си е още в стаята.
Не срещна никого по застлания с дебел мокет коридор, ако не се броеше бодигардът пред вратата на Торес - набит намусен мъж в евтин черен костюм, който му беше твърде тесен. Явно А отборът отговаряше за публичните появи на шефа - когато трябваше да го охраняват в някой ресторант или нощен клуб, - докато сутрешната смяна беше от Б отбора. В най-добрия случай.
Като се доближи на метър-два, Кейт се усмихна свенливо на мъжа и мина покрай него, без да забавя крачка, сякаш се беше запътила към някоя стая по-нататък по коридора, но в същото време ръката ѝ излизаше от джоба на палтото, стиснала за дръжката сгъваемия нож с вече отворено острие, което потъна като в масло в трахеята на мъжа; щом мозъкът му осъзна безнадеждността на положението, очите му се разшириха, ръцете му се опитаха да се вдигнат, но беше късно - тялото му се смъкваше надолу, гърбът му се плъзгаше по стената и тя го прихвана под мишниците, за да не се строполи тежко и да вдигне излишен шум.
Кейт искаше Джулия да мине пред нея. От тоалетната ги деляха броени метри, броени секунди, налагаше се да импровизира. Направи няколко крачки с накуцване, после се спря.
Набрал ми се е чорапът. Ти върви, аз ще те настигна.
Тя се наведе, избягвайки погледа на Джулия; предчувстваше, че ще прочете в него само презрително недоверие.