Ако Бил знаеше за Кейт, то и Джулия знаеше. Освен това и Бил, и Джулия вероятно знаеха кой е Кайл, ако не с точност, то поне приблизително. И сега или щяха да ѝ поискат сметка, или нямаше.
Кейт бавеше топката, разкопчавайки бавно ботуша си, очаквайки Джулия да я остави на мира, поне за минута. Накрая Джулия се обърна и се отдалечи.
- Шшшт! - прошепна Кейт, сочейки с глава към дамската тоалетна. - Тя е вътре. - Хвана Кайл за ръкава и го повлече по коридора, по-далеч от вратите. - Казвай бързо.
- Смятат, че е откраднал пари.
Погледът ѝ бе привлечен от скиорските очила, които Кайл носеше на шията си; замисли се дали в тях няма скрити микрофони, после си каза, че едва ли някой би имал голяма полза да я подслушва тъкмо сега.
- Колко?
- Петдесет милиона.
- Какво?! - заекна тя. - Колко?
- Петдесет милиона. Евро.
Тя се наплиска и погледна лицето си, от което капеше вода.
Премълчаното между нея и Декстър надхвърляше способностите на човешкия мозък да обработва информация. То бе нараствало малко по малко с всеки изминал ден от месеци насам, от години, през цялото време, откакто се познаваха. Но сега купищата лъжи и тайни се множаха в геометрична прогресия.
Как можеше да премълчи това от съпруга си?
От друга страна, как можеше да му го каже? Как щеше да му обясни своите подозрения, постъпките си, хората, с които се бе свързала? Щеше ли да му признае, че е проникнала с взлом в апартамента на Бил? Щеше ли да му разкаже за Хейдън в Мюнхен и за шофьора агент в Берлин, и за Кайл тук, на тяхната маса, при децата им? Как щеше да му обясни всичко това, без да си признае, че е работила в ЦРУ? Без да отвори бездънната кутия на Пандора?
Беше в капан, в който сама се бе вкарала, при това осъдена на мълчание.
Това, което следва да се направи, което аз трябва да направя, е да се поставя на мястото на хакера. Как бих постъпил, ако се опитвах да проникна в една система?
Полуизлегнат на пейката, загорял, разрошен от вятъра и неособено трезвен, Декстър обясняваше професията си на Кайл.
И така, започвам да ръчкам тук-там, да пробвам, да търся слабите звена. Дали са в архитектурата на системата? В защитната стена? В протоколите за актуализация на софтуера? Или пък слабото място е в самата работна среда, в достъпа до централния компютър, в бъркотията, която настава, когато всички се юрнат на обяд? Или може би системата е податлива на социално инженерство? Предвидени ли са достатъчно надеждни процедури за избор и смяна на пароли, за опазването им в тайна?
Кейт погледна към децата, които се бяха нахвърлили върху храната, гребяха гъстата супа като избягали затворници и между две сърбания се тъпчеха с хляб и пържени картофи. Бяха със зачервени бузи и изпръхнали от студа устни. Карираната блуза на сервитьорката беше с дълбоко деколте, което разкриваше едрите ѝ гърди; управителят на заведението беше смешен добродушен шишко. Всички ѝ приличаха на анимационни герои сред приказния декор: древните шейни и дървените щеки, окачени по стените, двуметровата пирамида от празни бутилки, каменната камина с бумтящия огън, масите от груби дебели дъски, керамичните съдове за фондю и купите със задушени картофи.
Декстър бутна настрани чинията си с остатъци от огре- тена и отпи голяма глътка от огромната халба, преди да продължи лекцията си:
- Най-добрият хакер не е просто експерт по техническите аспекти на разработването и конфигурацията на компютърните системи, по връзките за пренос на данни, софтуерните пакети и техните уязвими места. Не. С тези умения той може най-много да бъде добър програмист. Докато добрият хакер е преди всичко ловък социален инженер, способен безпогрешно да идентифицира и експлоатира най- слабите звена на всяка система, на всяка организация: човешките несъвършенства.
Кайл го слушаше с любопитство.
- А след като съм отгатнал пътя, по който един хакер може да проникне в системата, трябва да помисля и по какъв начин се готви да излезе от нея, без да бъде засечен.
Джулия и Бил се спогледаха толкова мимолетно, че Кейт едва ги забеляза.
- Има много начини да те хванат, докато изнасяш нещо отнякъде. Ако не вярвате, питайте обирача на банки, който излежава трийсетгодишна присъда. Проникването в банката и задигането на парите са лесната част. Трудното винаги идва, когато се опитваш да се измъкнеш незабелязано.
Кейт си пое дълбоко дъх и внимателно почука на вратата - две дискретни потропвания, като сервитьор с поръчан румсървис или като загрижена съпруга.