Операции от този вид би следвало в идеалния случай да отнемат по-малко от минута: влизане, реализация и излизане, като се разчита главно на изненадата. Ако Кейт бе почукала силно и настойчиво на вратата, елементът на изненадата отиваше на кино.
Тя броеше секундите - шест, седем, - сдържайки вътрешния си подтик да почука отново, още един начин да пожертва изненадата. Осем, девет... Дръжката се завъртя, вратата се открехна съвсем малко, но Кейт се блъсна с цялата си тежест в нея, отхвърляйки Торес назад.
Той залитна, опитвайки се да запази равновесие, да не падне по гръб, докато мозъкът му регистрираше ужасната новина, че току-що е допуснал фатална грешка. Че по някакъв каприз на съдбата от всички грешки, които бе правил през изпълнените си с авантюри, предизвикателства и удовлетворение петдесет и седем години, от всичките хора - десетки, стотици, хиляди, - които бе успял да раздразни, му се бе паднало тъкмо тази chica да го ликвидира, и то сега. Не биваше да наема онзи фотограф да снима детето ѝ през прозореца на дневната им във Вашингтон. Не биваше да проявява онези кадри на майката и детето, докато си четяха книжка на дивана. Не биваше за нищо на света да поставя онази снимка върху масата в лоби бара на хотела. Не биваше да отправя завоалирана заплаха за живота ѝ и за живота на най-близките ѝ.
Торес отвори уста да моли за пощада, но тя не му остави възможност.
Още докато тялото му падаше на пода - с два куршума от пистолета със заглушител в гръдния кош и един в главата, - тя чу бебешки плач, вдигна глава и видя младата жена, която в този момент влизаше откъм спалнята.
ТРЕТА ЧАСТ
Днес, 12:49 ч.
- Кейт!Ехо!
Каролина ѝ маха, докато се приближава усмихната към нея. Поредната чужденка на поредния тесен парижки тротоар, този път холандка, майка на дете от училището. Още една жена, която притежава комплект куфари в еднакъв цвят, купени от някой бутик в радиус километър и половина от улицата, където се намират сега - Рю Верньой, на стотина метра от мрачния Пон Роаял, по който се стига до Лувъра.
Каролина започва да говори и от устата ѝ потича река от възторг и възклицания. Тя е емоционална жена, свръхдружелюбна и със светски амбиции, едва ли не патологично контактна, разпращаща покана след покана за всевъзможни събирания сред имигрантската общност на Левия бряг. Холандците, както се е убедила Кейт, са общителен народ.
Тя не слуша внимателно какво ѝ говори Каролина, очите ѝ регистрират движенията на устата, но съдържанието на монолога ѝ убягва; темата май се върти около някакво обновено кафене на ъгъла с Рю дю Бак и кога ще организират там първата сбирка на майките за новата учебна година, освен това наскоро била пристигнала нова американка от Ню Йорк, та дали Кейт вече се е запознала с нея?
Кейт се усмихва широко и кима на приятелката си, която познава вече от година, виждат се почти всеки ден, а понякога и по два-три пъти дневно при гигантската зелена порта на училището, в ресторанта на съседната пряка, в магазинчето за цигари или за вестници, на детските площадки в околните паркове, в музея „Д'Орсе“, на тенис или кафе или когато пазаруват детски дрешки и червено вино, обувки и дамски чанти, завеси и свещници, разговарят за бавачки и чистачки, за разстоянието между седалките на трансатлантическите полети, а също и за комплекти от чанти и куфари в тон.
Кейт може никога повече да не я види и това да се окаже последният им разговор. Такъв е животът в чужда страна - никога не знаеш кога някоя жена, с която се срещате всеки ден, ще изчезне завинаги, ще се превърне във фантом. Не след дълго няма да си спомняш името ѝ, цвета на очите, в кой клас са децата ѝ. Сега не можеш да си представиш, че утре няма да се видите, че самата ти можеш да се окажеш една от онези, които просто ей така изчезват. Но... такъв е животът.
- Ще се видим ли утре?-пита Каролина, като си мисли, че въпросът ѝ е риторичен.
- Да - отговаря Кейт, без да се замисли, но в следващия момент си дава сметка, че е отговорила на съвсем различен въпрос, обвързвайки се с един план, който от близо час се е оформял в съзнанието ѝ.
В този моменття знае, че няма да са ѝ нужни куфарите за уикенда, опаковани и готови за четирийсет и четвърти път, нито зареденото с бензин ауди. Семейството ѝ няма да ходи никъде. Нито тази вечер, нито утре.
За Кейт има друг живот, тук. И тя знае как да го постигне.
22