Дали Джулия беше наясно, че Кейт знае, че е агент на ФБР? И че знае точно каква е мисията ѝ?
Кейт преглътна гордостта си. Или отвращението си. Или може би защитните си рефлекси. Или неприязънта си.
- Здрасти, Джулия.
Каква пълна, абсолютна самота! Заобиколена от хора, просмукана от неистини, без да е в състояние да каже никому нищо. Нито на случайни познати, нито на повече или по-малко близки приятелки, нито дори на единствения човек на света, нейния партньор в живота, който беше истински важен за нея. В този момент той се смееше, отметнал безгрижно глава назад, с разчорлена коса и дяволито изражение на лицето. Толкова много го обичаше! Дори когато го мразеше.
Кейт си мислеше за съпруга си, за тайните между тях, за отчуждението, което тези тайни пораждаха. Нейните тайни - целият ѝ двойствен живот. Обстоятелството, че го бе шпионирала и възнамеряваше и занапред да го прави, огромната стена от лъжи, която ставаше все по-висока с всеки изминал ден, с всеки непроведен разговор, с всяко ненаправено признание.
Тя се заизкачва по стълбите. Тихо мина покрай вратата на тяхната спалня, после покрай тази на децата, докато стигна до отдалечената баня. По полиците имаше пластмасови боклуци в ярки цветове, шишенца шампоан, украсени с неизвестни герои от анимационни филми - френски, немски, може би датски. Няколко тубички паста за зъби в различни степени на деформация, с които бе омацана мивката.
Кейт седна на чинията. На отсрещната стена имаше огледало в цял ръст, поставено като покана - предизвикателство - пред ползващия банята да се любува на собствената си голота. Кейт се гледаше, напълно облечена, с черната си пола и черен чорапогащник, черен пуловер, красива огърлица, висящи до раменете обици и този нов скъп часовник. Глупави дрънкулки.
Всичко ѝ изглеждаше толкова очевидно: разбира се, че тя можеше да бъде привлечена само от мъж с двойствен живот. Разбира се, че би проявила интерес само към някого, който таи нещо под повърхността, нещо загадъчно и опасно.
Избирайки Декстър, тя се бе постарала да повярва, че всичко това е останало назад, в миналото ѝ - един свят на хора, дефинирани от своето двуличие. От целия ѝ живот, изпълнен с лъжи, тази беше най-голямата: успяла бе да излъже себе си.
Декстър беше казал, че най-добрите хакери са онези, които се възползват от човешкото несъвършенство. Разбира се, Кейт си даваше сметка, че и тя като всеки човек по света си има своите недостатъци. Но никога преди не бе знаела какви са. Сега вече ги знаеше.
Познаваше ли изобщо съпруга си?
Отново, за кой ли път, заплака.
Входната врата изщрака и Декстър вече го нямаше, връщаше се на работа за пръв път отпреди Коледа. Беше вече на път към същата онази стая, в която Кейт бе проникнала. Към компютъра, който не бе успяла да стартира, към папките, в които се бе ровила. И към видеокамерата, висяща безмълвно в ъгъла.
Беше първият работен ден след Нова година. Първият ден на обичайни домакински задължения, откакто Кейт бе научила, че съпругът ѝ вероятно е престъпник. Пазаруване, мъкнене на торби, разопаковане, прибиране по шкафове и килери. Зареждане и изпразване на миялната машина. Сортиране и сгъване на пране, разделяне по цветове: светло и тъмно, цветно и дюс.
Рано сутринта пътищата бяха покрити с черен лед, по всяка павирана повърхност имаше тънък слой невидима заплаха, навсякъде - по малките улички и скоростните магистрали, по рампите към гаражите - се пързаляха и блъскаха коли. Кейт мислено благодари на съдбата, че живееха в центъра, където ранобудните банкери бяха разтопили с гумите си леда, когато точно в осем седна в аудито и подкара, заобикаляйки първите жертви: поршето, ожулено в каменна стена, ферари- то, което извличаха с паяк от прегръдката на едно дърво.
Декстър беше пристигнал в офиса. Ако първото нещо, което правеше сутрин, бе да провери записите от камерата, той вече знаеше.
Кейт погледна за стотен път дисплея на мобилния си телефон, убедена, че е пропуснала обаждане, очаквайки да види сигнал за гласова поща, да чуе оставеното съобщение. „Какво, за бога, си търсила в офиса ми?!“ Но съобщение нямаше. Единственото обаждане беше от Джулия, но Кейт не отговори и след няколко позвънявания Джулия прекъсна, без да остави съобщение.
Декстър бе тръгнал за работа по-късно от обичайното и вече си беше вкъщи по-рано, отколкото го бе очаквала.
- Утре сутринта пътувам за Лондон - обяви той. - Това ще е последното ми пътуване в близките седмици. По работа имам предвид. Но нали не си забравила, че през уикенда сме в Амстердам?