Кейт изчака още пет минути, докато Декстър захърка. После полека стана от леглото.
Без да пали лампите, слезе на пръсти долу. Взе портфейла му и се заключи в банята. Извади всичко: кредитни карти, документи за самоличност, разписки от плащания, всевъзможни банкноти от най-различни валути.
Разгледа всяка хартийка. Нищо.
Отиде в кухнята, взе една хавлиена кърпа и уви в нея мобилния телефон на Декстър, за да не изписука, когато го изключи от зарядното. Върна се в банята и седна на тоалетната, като започна да превърта телефонния указател, архива с текстови съобщения, списъка на входящи и изходящи повиквания, календара за срещи - всяко приложение, което позволяваше вкарването на текст, и по-конкретно на поредица от букви и цифри.
Откри някои неща. Например, че през целия ден, прекаран в Лондон, Декстър не бе провел нито един телефонен разговор. От списъка на разговорите през последните шейсет дни откри и нещо друго: че по време на командировките си Декстър не бе говорил от този телефон с когото и да било освен с нея.
Тя затвори телефона, размишлявайки върху странния факт, че при толкова пътувания в чужбина не му се бе наложило да проведе и един разговор. Нито със секретарки за потвърждаване на срещи, нито с оператори за повикване на такси до или от летището, нито с ресторанти за резервиране на маса. Никакви уговаряния на подробности преди срещите, никакви уточняващи въпроси след тях.
Това не ѝ се струваше правдоподобно. По-скоро беше невъзможно.
Декстър или не беше пътувал никъде, или имаше и друг телефон.
Когато навремето Кейт си мислеше какво не би искала да прави никога, например да разследва собствения си съпруг, си бе представяла тъкмо тази картина: как се прокрадва през тъмните стаи на собствения си дом и рови в нещата му, докато той спи.
Ето защо още тогава тя си беше обещала, че след като веднъж се оженят, никога повече няма да го разследва. Тя не го желаеше, не желаеше да изпитва това усещане.
Но ето че сега влизаше в банята с куфарчето му, заключвайки вратата след себе си. Пребърка вътрешните джобове, дръпна всеки цип, разкопча всяко копче, без да очаква да открие нещо съществено, докато изведнъж... какво беше това?... някакво шнурче на дъното?
Пулсът ѝ се ускори. Подръпна го, внезапно изпълнена с надежда. Беше закачено за твърд пластмасов панел, а под панела - ето го и него: двойното дъно. И вътре имаше телефон. Парче пластмаса и метал, което не бе виждала досега.
Тя гледаше втренчено това първо неопровержимо доказателство: входа към заешката дупка, от която можеше никога да не излезе. Помисли си дали просто да не върне телефона обратно в малката му преградка и да отнесе куфарчето в коридора, откъдето го бе взела. Или пък да се качи на горния етаж, да разтърси съпруга си... Какво, по дяволите, става тук, Декстър?!
Не направи нито едното, нито другото. Вместо това натисна копчето и включи телефона. Дисплеят премигна и светна в небесносиньо, появиха се иконите за различните приложения, индикаторът за силата на сигнала. Тя натисна иконата за последни повиквания и се загледа в списъка, докато стените на заешката дупка я обгръщаха отвсякъде и тя пропадаше все по-надолу и по-надолу, превъртайки списъка с разговорите.
Марлена, вчера в 9:18 ч.
Марлена, предишния ден в 19:04 ч.
Лондонски номер, код 44 за Великобритания, 20 за Лондон, незапаметен в телефонния указател, в 16:32 ч. същия ден.
Марлена по-предния ден, както и в понеделник вечерта.
Кейт отвори указателя. Вътре имаше само две имена. Марлена, също с лондонски номер. И Нико, с непознат код. Кейт запамети и двата.
Марлена и Нико. Кои, по дяволите, бяха те?!
Декстър се събуди късно. Закуси с Джейк и Бен и се качи на горния етаж да си вземе душ и да се избръсне едва след като децата тръгнаха за училище. От непоправим работохолик през последните четири месеца внезапно бе станал ленив.
Когато Кейт се върна от училището, Декстър вече беше излязъл. Сигурно бе отишъл в загадъчния си офис, при видеокамерата, която я бе записала. При тайния си телефон, при непознатите си контакти, при петдесетте си откраднати милиона. При другата половина от двойствения си живот.
Кейт едва дишаше.
Отново се залови за работа. Отиде в мазето и се зарови в американските електроуреди, които не работеха в Европа.
Провери задния капак на стария телевизор, бръкна в абажурите на настолните лампи, в гнездата на тостера, във филтъра на кафе машината. Прерови кашона с кухненските съдове, с единичните стъклени чаши, с ненужните китайски порцеланови купички, които си бяха купили просто защото им бяха привлекли погледа.